"Индустриалните преходи винаги са болезнени, винаги имат сериозна социална цена. Нормално е да има такива социални протести, това се е случвало навсякъде по света, където има въглищен преход. Това не е изненадващо, че хората се притесняват за бъдещето си", коментира пред БНР Руслан Стефанов - главен икономист и програмен директор на Центъра за изследване на демокрацията. 

Според него исканият вот на недоверие за несправяне на правителството в сектор "Енергетика" е малко странен, защото реално няма някаква промяна в политиката в тази сфера от 2005 г. насам.

"Просто дойде моментът на решение, когато повече не може да се отлага, защото страната ще губи средства", обясни той.

"Промените се случват, но те се случват въпреки проблемите и въпреки нежеланието на редица правителства да вземат решения и да поставят стратегически приоритет и визия, която да бъде ясно ангажирана както с нашите партньори, така и вътре в страната", отбеляза той.

Според него, инструментите, които ЕС е разработил и които България има на разположение, предоставят прекрасен шанс. По думите му обаче върху тези нормални проблеми се наслагват отдавнашните проблеми за завладяната държава, за корупция, политическите такива, които продължават да се трупат. 

"Не знам точно какви цели се преследват. Видяхме, че много се промениха исканията на протестиращите - бяха едни в началото, станаха други след това. Една част от протестиращи спряха да протестират, други продължиха. Много е неясно", подчерта експертът.

Руслан Стефанов изказа мнение, че има основания да се смята, че има други интереси зад протестите или че те се използват от различни политически или частни групи: 

"Не всички собственици в тази част на икономиката - въглищата, са известни, т.е. не знаем кой точно контролира част от активите. Това е един от проблемите. Процесът на взимане на решение беше пределно прозрачен. Правителствата трябва да вземат решания, базирани на данни, документи, стратегии, модели и които показват например, че до 2050 г. България няма нужда от въглищни централи - колкото по-рано излезе, толкова по-добре от гледна точка на благосъстояние на икономиката и на България, няма нужда от нови ядрени мощности, няма нужда от големи централизирани мощности. Това го пише в стратегиите и плановете, които ЕК е разработила и под които България се е подписала, за да се стигне до тези различни схеми на подпомагане за осъществяване на прехода. След това влизаме в българските стратегии, които знаете как се правят. И в тези планове, както и в предходните стратегии, които имахме, винаги се цели да се даде всичко на всички, т.е. всички лобита, които в момента съществуват, трябва да бъдат задоволени и тогава вече може да се мисли каква е крайната цел на този преход, а именно демократизация на пазара, деконцентрация на активите. Винаги се търсят грандомански големи проекти, от които изгода ще имат няколко фамилии и те обикновено са едни и същи - така се оказва, или най-малкото се оказва, че са добре политически свързани. Демократизацията не се случва именно поради тази причина".

Запитан за цените на тока, петрола и газа, Руслан Стефанов коментира: 

"Единствените технологии, които гарантират някаква дългосточно по-ниска цена, са тези, които са на възобновяеми енергийни източници. Този модел, който съществува - на субсидирани цени на потребителите на дребно де факто означава две неща - едното е, че винаги има очакване някакво правителство да спаси всички и второто е, че в света има много богати хора и фирми".