Повечето българи са оптимисти за бъдещето на ЕС, но се боят, че влизането в еврозоната ще вдигне цените у нас, показва социологическото проучване на "Алфа рисърч" и Нова телевизия, проведено от 12 до 22 юни между 1024 души.

"Общо 48% от участниците в изследването смятат, че България не може да се развива равностойно с другите страни от ЕС, ако не влезе в Еврозоната, но има страх от повишаването на цените. Това може да се обобщи така - имаме желание за приемане на еврото, но не желаем да платим цената", коментира Боряна Димитрова, управляващ партньор на "Алфа рисърч".

Докато близо половината българи осъзнават ползите от приемането на еврото, то едва 32% подкрепят въвеждането му, а 45% са "против". В същото време всеки втори желае влизането в Шенген срещу само 23% "против".

Според Боряна Димитрова сред българите има положителна промяна в нагласите за бъдещето на Европа. "Изборите в Холандия, Австрия и Франция зададоха ясна посока и обърнаха отношението. Сега има едно успокояване. В обществото има завръщане на сдържан оптимизъм за подобряване на личното благосъстояние", заяви Димитрова.

Изследването на "Алфа рисърч" улавя умора в обществото от политическата нестабилност. "Хората се умориха от няколко предсрочни избори, от протести. Те поставят на първо място способността на политиците да поставят ясни цели и да дават конкретни решения", каза Димитрова.
В същото време близо три месеца след предсрочните парламентарни избори, ГЕРБ запазва преднината си пред БСП. Подкрепа за управляващите заявяват 25.7% от пълнолетните жители на страната, а над 32% е личният рейтинг на премиера и лидер на партията Бойко Борисов. Управляващите печелят симпатиите на младите и средното поколение в градовете.    Неуспехът на БСП да спечели предсрочните избори и проявилите се вътрешно-партийни напрежения стопираха електоралния подем на социалистите, получен след президентския вот. Те успяват да запазят подкрепата на 19.6%, а шефът им Корнелия Нинова - на 27% от българите, но за разлика от края на миналата година не разширяват влиянието си сред обществото.
"Обединени патриоти" привличат 6.3% от избирателите, но отношението към лидерите им е силно противоречиво. Най-одобряван е Красимир Каракачанов (28% одобрение), значително по-нисък е рейтингът на Валери Симеонов (13%) и Волен Сидеров (7%).
ДПС запазва устойчивите си позиции от 5.2% електорална подкрепа. Толкова е подкрепата и за Мустафа Карадайъ.

"Воля" е парламентарно представената партия, чиито позиции вече започват да се разколебават. Доверието и в партията (3.7%), и в лидера й Веселин Марешки (18%) плавно намаляват. Подкрепата за по-малките десни формации - Реформаторски блок, "Да, България", Нова Република - остава на равнището на последните избори. Склонни да гласуват за РБ са 2.7% от пълнолетните жители на страната, за "Да, България" - 1.5% и за Нова Република - 0.6%.

Кабинетът "Борисов 3" одобряван колкото стария
Месец след поемане на управлението коалиционното правителство между ГЕРБ и Обединените патриоти има одобрение от 23% срещу 33% неодобрение - равнище, съответстващо на "Борисов 2" при старта му. Нормално за началото на един управленски мандат, значителна част (44%) от хората все още не могат да изразят мнение за работата на кабинета, коментират от агенцията. Сред членовете на кабинета най-харесван е вицепремиерът Томислав Дончев, който освен, че привлича подкрепа от различни политически симпатизанти, бележи и своеобразен рекорд по ниска степен на неодобрение (едва 1.5%). Сред отличниците министри са Лиляна Павлова, Красен Кралев, Красимир Каракачанов, Николина Ангелкова.
10% скок в доверието към полицията
Президентската институция запазва високо обществено доверие - 57% одобрение за дейността на Румен Радев. Едва 12% не одобряват президента. Общо 31% от хората пък още не са определили отношението си към държавния глава.
Парламентът отбелязва спад с 18% на неодобрението от българите. 15% от анкетираните дават положителна оценка на работата на депутатите, срещу 39 отрицателна.
С почти 10 на сто е скочило доверието в полицията в сравнение с края на миналата година. Предвид силната поляризация на общественото мнение към нейната дейност, обаче, е още рано да се говори за обръщане на тенденцията, коментират от "Алфа Рисърч".