​БНБ се презастрахова от провала на политическия елит

Григор Лилов

Понеже в страната всичко е като по ноти, банките са повече от стабилни, левът - непоклатим, Валутният борд - вечен, икономиката - цъфтяща, бюджетът - пълен с пари, на 24 април тази година БНБ прие Наредба № 8 за капиталовите буфери на банките.Т.е. за допълнителните резерви освен общоприетите, които трезорите трябва да спастрят за зор-заман, ако нещо у нас изгърми.Според нея банките задължително трябва да заделят 1% от размера на експозициите си за тази цел. (експозиция - всички активи и кредити)Понеже явно ситуацията в страната се развива от добро към още и най-добро, в края на май - само месец след определяне на новите изисквания и само преди няколко дни, БНБ прие като на пожар поправки в Наредбата.С поправките ЕДИНИЯТ ПРОЦЕНТ - 1% се превърна в ТРИ ПРОЦЕНТА - 3%. Това означава още към милиард лева, които банките трябва да скътат за "зор заман" в централната банка.Изненадващото е, че за първи път освен в решението мотивите се записват и в текстовете на саматата Наредба - за да посрещнат трезорите "ефекта от нециклични системни и макропруденциални рискове"... (чл. 12, ал.2 от Наредбата.)Сензацията е освен този текст и неговото продължение - при това в нормативен документ: (цитат): "и биха могли да предизвикат смущения във финансовата система и тежки отрицателни последици за нея и за реалната икономика в Република България".Думичката "нециклични" означава, че БНБ няма предвид световната или европейската криза, а конкретна ситуация (вътре у нас), понеже в следващия абзац фигурира опасението за тежки отрицателни последици за България.БНБ е и най-информираният орган у нас - тя има всички данни не само за банковата система, но и за цялостния механизъм и движение на всички и всякакви пари у нас, за състоянието на икономиката, браншовете и частния бизнес, за сметките на бюджета, за социалната и здравна система и т.н.Винаги съм твърдял, че БНБ е относително най-професионалната структура от администрацията у нас (заедно с няколко отдела от МФ, но без калинките начело на ведомството). Кризата от 1996-1997 г. научи на някои нещица централната ни банка - независимо от това кой я управлява. Записването на подобни текстове-мотиви в официален нормативен документ означава, че централната банка няма никакво намерение да споделя отговорността за евентуално случващото се (в близко бъдеще?!) нито с родния политически елит, нито с правителството.