​Държавата се оттегля от национализацията на КТБ, дава шанс на акционерите й

Преди да национализира Корпоративна търговска банка (КТБ) и дъщерната й "Креди агрикол България" държавата ще даде възможност на сегашните акционери да осигурят необходимия ресурс. Това стана ясно от думите на финансовия министър Петър Чобанов.

Държавата ще се намеси, само ако те не успеят да се справят с проблема, заяви Чобанов, цитиран от пресцентъра си в понеделник.

В интервю за “24 часа” краткият коментар на премиера Пламен Орешарски е, че предпоставка за случващото се в Корпоративна търговска банка е шумен корпоративен сблъсък.

Не виждам причини за дестабилизирането на други банки. Не виждам заплаха и за Валутния борд, тъй като валутният резерв на Централния трезор обезпечава солидно свръхпокритие на паричната база, което е гаранция за гладко функциониране на монетарния режим, коментира премиерът.

Ден по-рано от Българската народна банка (БНБ) съобщиха, че е решено КТБ да се оздрави като се увеличи капитала й с пари от държавната Българска банка за развитие (ББР) и Фонда за гарантиране на влоговете в България (ФГВБ), а на досегашните акционери бъде забранено да участват във вдигането на капитала. Тази възможност е законово разписана, но на практика означава национализация на КТБ при положение, че двама от акционерите вече проявиха интерес да осигурят ликвидността на банката, която бе силно нарушения след масирано теглене на пари от Корпоративна банка дни преди в нея да бъдат вкарани квестори.

Както вече стана ясно, оферта за оздравяването на закъсалата банка освен руската "Внешторгбанк", която е сред по-едрите акционери в КТБ, има и суверенният фонд на Султаната на Оман, който притежава 30.35% от КТБ и чиито представители са поискали среща с БНБ.

По думите на министър Чобанов с взетото решение за поставяне на КТБ под надзор държавата се опитва да даде ясен сигнал, че е готова да действа бързо, навременно и решително за овладяване на системния риск. Целта е банковата група да се оздрави и депозантите да получат средствата си в пълен размер, увери министърът.

Според него в момента не може да се каже колко точно е необходимият допълнителен капитал за двете банки, но това ще стане ясно до 10 дни, когато трябва да са готови одитът и оценката на активите и пасивите на двете финансови институции. Той допълни, че кабинетът очаква средствата във Фонда за гарантиране на влоговете в банките, които към края на 2013 г. бяха 1.8 млрд. лв., да са достатъчни за покриването на нуждите.