Европейците се утешаваха с вярата, че американският президент Доналд Тръмп е непредсказуем и непостоянен, но в крайна сметка — човек, с когото може да се работи. Това странно успокоение обаче е погрешно, предупреждава проф. Натали Токи, директор на Иститута по международни отношения в Рим, в анализ за Foreign Policy, цитиран от бТВ.

"От речта на вицепрезидента Джей Ди Ванс, унижаваща Европа на Мюнхенската конференция за сигурност през февруари, до новата Национална стратегия за сигурност на САЩ, обявена на 4 декември, администрацията на Тръмп отдавна има ясно и последователно виждане за Европа - такова, което приоритизира връзките САЩ-Русия и се стреми да раздели и покори континента, като голяма част от „мръсната работа“ се извършва от националистически, крайно десни европейски сили, които сега се ползват с подкрепата и на Москва, и на Вашингтон." - констатира проф. Токи.

Какво още се казва в нейния анализ:

Отдавна е дошло времето Европа да разбере, че когато става въпрос за войната в Украйна и сигурността на континента, в най-добрия случай е сама. В най-лошия — сега се изправя срещу двама противници: Русия на изток и САЩ на Тръмп на запад.

Всеки път, когато Тръмп или членове на администрацията му нападат Европа, включително Украйна, европейците понасят ударите с изкуствена усмивка и се превиват да ласкаят Белия дом. Те вярват, че това е хитър ход, играейки си с несъгласуваността и суетата на Тръмп, за да го върнат в трансатлантическото семейство. Но всеки път, когато Тръмп обръща вниманието си към войната в Украйна, той застава на страната на Русия — от капана в Овалния кабинет за украинския президент Володимир Зеленски през февруари, до червения килим, постлан за руския президент Владимир Путин в Аляска през август, до „мирния план“ в 28 точки, който вероятно е написан в Москва.

На всяка стъпка европейците понасят ударите, заети да държат Вашингтон ангажиран и да спасяват остатъците от трансатлантическата връзка. Европейците обръщат толкова често другата буза на Тръмп, че човек се чуди дали им е останала поне една.

Европа не залага на правилния кон

Когато става въпрос за Европа, Украйна и Русия, администрацията на Тръмп е забележително съгласувана. Тръмп иска войната в Украйна да приключи, главно защото я вижда като дразнител, който пречи на нормализацията на отношенията САЩ-Русия — особено на планираните бизнес сделки между неговия кръг и приближените на Кремъл.

Либералният световен ред отпада; на негово място идва „оцеляването на най-силните“. Вместо класическо съперничество между суперсили, Тръмп е склонен да търси имперска колаборация както с Русия, така и с Китай. Останалият свят, включително Европа, е в колониалното меню.

Стратегически това има известна краткосрочна логика. Идеологически се съгласува с подкрепата за крайно десни партии и правителства в Европа и отвъд нея. Тези сили не само споделят националистическите и социално консервативни възгледи, пропагандирани от MAGA, но и работят за разделяне на Европа и за изкуствено изтощаване на европейския интеграционен проект - дясноцентристки сили играят ролята на „полезни идиоти“ чрез своето сътрудничество.

Няма нищо по-малко патриотично от самообявилите се за патриоти и суверенисти в Европа, които разкъсват европейското единство, докато търсят колаборация с Русия.

Визията, изложена в новата Национална стратегия за сигурност на САЩ, е оскъдна на конкретни политики относно Европа, но посланието на документа е ясно: Единствената възможна трансатлантическа връзка е тази между крайно десни сили, където

алфа-американците доминират своите подчинени европейци

Това е точен паралел на визията и стратегията, които Русия на Путин прилага към Европа от години.

Ако Тръмп все още не е подчинил Европа на желанията си, не е заради хитроумните европейски номера. Ласкаенето на Тръмп, обръщението „татко“, засипването с подаръци и поканите към него за кралски вечери няма да спасят нито Украйна, нито отношенията между Европа и САЩ. Нито пък трескавата европейска дипломация, колективните посещения във Вашингтон или алтернативните мирни планове ще свършат работа. Ако Тръмп все още не е осъществил визията си за войната в Украйна и нов баланс на силите в Европа, това е просто защото Путин все още си играе на недостъпен. Но да разчиташ на това, че Путин винаги ще саботира съглашателството между САЩ и Русия, не може да бъде европейска стратегия за сигурност.

Какво тогава трябва да направят европейците?

Добрата новина е, че има критична маса от европейски общества и правителства, които разбират, че европейската сигурност минава през Киев. В това число Германия, Франция, Британия, Полша, скандинавските държави, балтийските държави, Нидерландия, Испания и, с известни резерви, Италия — ако не за друго, то защото италианците не искат да останат извън играта. Те разбират, че империалистичната война на Русия започва с Украйна, но не свършва с нея, и че капитулацията на Киев ще освободи руските ресурси за отваряне на нови фронтове срещу Европа. Украйна е (трагично) вратата, която пречи хибридната война, вече бушуваща в Европа, да се превърне в много по-сериозна военна атака.

Втората добра новина е, че

Европа разполага с лостове —

може би дори повече от САЩ — когато става въпрос за войната в Украйна. Откакто Тръмп застана начело, американската подкрепа за Украйна спря. Европа притежава повечето замразени руски активи, налага санкции, които са наистина болезнени, подкрепя Украйна икономически и предоставя основната част от военната помощ. Благодарение на европейските инвестиции в Украйна, все по-голяма част от отбраната на страната се основава на собствената ѝ промишленост.

Това не означава, че картината е прекалено розова.

САЩ все още са изключително важни за Украйна и Европа

особено заради разузнавателната информация, която позволява на Украйна да прехваща руски дронове и ракетни атаки срещу украински градове и инфраструктура, както и да идентифицира цели за удари в дълбочина в Русия. Освен това САЩ печелят от продажбата на оръжия, които европейците купуват за Украйна — оръжия, които Европа не произвежда в необходимия мащаб или изобщо не произвежда.

Това ни насочва към по-широката дилема: Европа се стреми да намали уязвимостите си, като увеличава разходите за отбрана, но често това означава да купува повече американско оръжие. Така Европа

намалява краткосрочните си уязвимости на цената на увеличаване на дългосрочната си зависимост

от САЩ, които сега използват тази зависимост като оръжие. Европейците са далеч от разрешаването на този проблем.

Макар системно решение за европейската сигурност да не се вижда на хоризонта, Европа разполага с лостове, за да предотврати капитулацията на Украйна и да създаде условия за справедлив мир.

Липсват обаче

два елемента

Първият е способността на Европа да се концентрира върху стратегическата си цел. Европейските лидери и институции имат абстрактно разбиране за дългосрочна стратегия, но на практика често са обсебени от краткосрочни, егоистични интереси. Това е особено очевидно в миопичните позиции на Белгия и Европейската централна банка относно използването на замразените руски активи в помощ на Украйна. Макар да съществуват финансови и правни рискове, те избледняват пред политическите, икономическите и сигурностните разходи за Европа, ако Украйна падне.

Вторият елемент е смелост. Европейските лидери трябва да съберат кураж да отидат във Вашингтон, да благодарят учтиво на Тръмп за „мирните“ му усилия и да го убедят, че светът е пълен с други конфликти, които изискват вниманието му. Европейците могат да кажат: „Когато става въпрос за Украйна, ние можем да се справим с войната. Единствено, което искаме, е разузнавателната информация да продължи да тече и да ни разрешите да закупуваме оръжия, докато спечелим време да създадем собствените си.“

Европа не може да обещае да сложи край на войната днес, но може да се ангажира с изграждането на условия за устойчива сигурност на континента. И ако ласкателството е необходимо, Европа дори може да увери Тръмп, че когато дойде денят на мира, с радост ще посвети паметник, площад или бляскава златна награда в негова чест.