Две тези на експерти се оформят относно заведения иск от Оманския фонд срещу България в Международния арбитраж във Вашингтон.
Едната е на финансовия министър Владислав Горанов, който смята, че Оманският фонд е осъществил търговска инвестиция, изгубил е парите си и поради това няма никакви основания да съди държавата, за да си ги получи. Тази позиция подкрепя и финансистът Емил Хърсев. Той припомня, че по време на финансовата криза през 2007-2008 г. това се било случило на хиляди инвеститори. Аргументите на Горанов обаче не се подкрепят от макроикономиста Румен Гечев.
Кольо Парамов пък акцентира, че Оманският фонд е водил няколко такива дела, подхожда изключително отговорно и професионално към подготовката им и не е губил нито едно от тях, т.е. максимално е защитил инвестициите и парите на оманските граждани. Тези позиции на експертите коментира пред Faktor.bg Вера Ахундова от сдружението „Ние гражданите“, което помага на измамените в КТБ клиенти.
Според Ахундова Оманският фонд е преценил много добре интереса си, а за това говори и доста скромният размер на иска, посочван от различни източници – 150 млн. евро. Той индикира за реалистичния подход на оманците при оценката на загубите им и липсата на апетит за „незаслужени” пари. Очевидно е и това, че тази сума покрива инвестицията и част от загубите в чисто материален аспект.
Тезата на Владислав Горанов за Оманския фонд сигурно би била вярна, че искът е неоснователен, ако държавата беше третирала равностойно банките, и следователно, чуждестранните инвеститори в КТБ, ПИБ и останалите 12 банки по информация на подуправителя Калин Христов, на които в същия период на 2014 г. БНБ и правителството са оказали помощ. И ако към тези банки, и по-специално ПИБ, която в същата седмица
беше неплатежоспособна,
беше приложена същата, макар и незаконна методология за оценка /обезценка/ на активите, посочва Ахундова.
Тя припомнr, че от „Ние, Гражданите” отдавна са прогнозирали и очаквали завеждането на иск от страна на Оманския резервен фонд.
За първи път през август 2014 г. сме представили на обществото и на министерство на финансите прогнозата си за очакваните краткосрочни и дългосрочни последици от фалита на КТБ, и в частност, от съдебен спор със Султаната на Оман, особено като се има предвид, че през целия период на специален надзор над КТБ Оманският резервен фонд полагаше усилия да бъде допуснат да предприеме предвидените по ЗБН действия и като акционер да оздрави банката, но това не стана.
Като част от непосредствените щети за България още през 2014 г. сме посочили безвъзвратната загуба на 3,3-3,5 млрд.лв, изплатени като минимални гарантирани влогове плюс още не по-малко от 2,5 млрд. лв плюс лихви за вложителите плюс още сумите за покриване на загубите на акционерите в размер най-малко на капитала им /около 650 млн лв/ плюс загуби за 5-10 години от нереализирана печалба /дивиденти/ плюс други щети, вреди и т.н., като сумата, която България ще плати като компенсации и обезщетение само на акционерите ще надхвърли 1 млрд. лв. Т.е. директните загуби за България, т.е. за нас всички българи, ще бъдат от порядъка на 7 млрд. лв. Отделно перо са непреките загуби и ограбените досега от БНБ, квесторите, ФГВ, синдиците около 300 млн. лв като трансформирани преференциални депозити, незаконни дърпания на пари от КТБ от ФГВ, разходи по несъстоятелността на квестори и синдици...., чист грабеж на активи на банката, които чрез различни юридически техники значително са намалили масата на несъстоятелността, която би следвало да удовлетвори ФГВ и кредиторите на банката, обяснява Вера Ахундова.
Тя отчита, че като българи не би трябвало да искаме Фондът да спечели делото, защото
не сме врагове на себе си и България
Но като граждани на света, които търсят справедливост и защита на гарантираните ни по Конституция и Европейската харта човешки права проявяваме пълно разбиране за действията и усилията им. Още повече като се има предвид, че самият премиер на България заяви неколкократно, че за фалита на КТБ има конкретни виновници – пред А. Меркел в Германия, пред български медии, и дори в интервю пред Нова ТВ само преди няколко дни. Борисов нееднократно и директно назова Пламен Орешарски и Петър Чобанов като преки виновници. Многократни са обвиненията му и към Иван Искров и УС на БНБ. Жалкото е, че от това не последваха действия на прокуратурата.
Но извън България всяка дума на премиера е пряко доказателство и може да се използва в съдебни процеси, посочват от „Ние гражданите“.
Според зсегнатите от фалита на КТБ политиците се правят, че такъв казус няма, че случаят е закрит.
Но не се отнася за нашата организация, предупреждава. Та припомня, че при срещата на „Ние гражданите“ с Борисов, Горанов и Стоян Мавродиев при подписването на споразумение от четири точки за оздравяването на КТБ, Борисов е връчил изпълнението и документите, в т.ч. и техните анализи и прогнози за цената на загубите от фалита и цената на оздравяването на банката, на Мавродиев, но още по време на течащата среща Горанов буквално е иззел от ръцете и „пълномощията” документите и решенията по КТБ от Борисов и Мавродиев.
Вера Ахундова припомня, че членовете на нейната организация са вече подали искове пред Съда на Европейския съюз в Люксембург и пред Европейския съд за човешки права в Страсбург около месец преди Оманският фонд да внесе своята искова жалба.
Нашите аргументи са свързани с отказа на българската правозащитна система /ВАС, СГС/ да ни допуснат да защитим правата си с кухата формулировка „липса на правен интерес” и несъобразяване с европейски прецеденти по аналогични казуси, като по този начин изпълниха поръчката да не дадат ход на дело по същество, в което да стане ясно законно ли е отнет лицензът на КТБ, посочва Ахундова.
Още от Бизнес
Отвъд Биткойн: Блокчейн – технологията, за която не знаехте, че ви е нужна, много повече от криптовалути
УНСС обяви започването на първата магистърска програма по криптоикономика от 2025 г. и автентичността на дипломите там също ще бъдат гарантирани чрез блокчейн технологии
Руската централна банка предупреждава за стремглава инфлация
Сега се очаква цените да се повишат със 7-8% през 2025 г., което коригира по-ранната прогноза за 2025 г., която беше между 4,5 и 5%
КЗК започна мащабно проучване на цените на храните в магазините
Във фокуса на наблюдението на Комисията за защита на конкуренцията са основни хранителни стоки, като яйца, мляко и млечни продукти, месо, брашно, хляб, олио и др.