Предложеният законопроект за кредитните институции, представен от Делян Пеевски и Йордан Цонев е доста спорен и манипулативен. Двамата активисти на ДПС, заедно с другият съавтор - лидерът Лютви Местан тръбят от месец и помпят общественото съзнание, че правят специален закон за КТБ, който да спаси банката. Почти бяхме повярвали в мисията на тези народни спасители, а от публикувания на сайта на Народното събрание законопроект се оказва, че ни предлагат нещо доста различно.

Друг е въпросът дали в чисто морален план точно тези депутати имат правото да ангажират обществото с тази материя, от гледна точка на зависимости и интереси. Този коментар направи пред Faktor.bg финансистът Кольо Паромов. Той е категоричен, че по същество законопроектът е твърде половинчат, сякаш правен на ишлеме, за да обслужи определени цели.

Тази половинчатост се състои в това, че се предвиждат да се осветят лица, които са получили кредити или имат депозити в търговски банки, които по един или друг начин могат стигнат до фалит. Идеята е тези клиенти да бъдат обявени публично. Но в случая законът, така както е конструиран като текст, не е равноправен към всичките участници, било те като депозанти, или като кредитополучатели. В какво се състои това неравенство - в закона никъде не е предвидено да бъдат обявени в предходните периоди и сключените цесии, по прехвърлянето на част от депозити и замяната им с кредити. Това означава, че няма равнопоставеност в предвиденият текст, а така законопроектът не може да изчерпи и реши проблемите в цялостен план. Второ – отчасти правилата, които се предлагат, са записани във вариант, в които биха действали твърде мудно – имам предвид, прекалената сила и голяма отговорност, която се предвижда за синдиците в тези банки, които трябва да бъдат проверявани. Конкретно визирам създаването на новата Ал.5 към Член 35. На практика синдикът чрез този член би следвало да изпълнява далеч по-сериозна организационна и длъжностна роля от ръководството на Централната банка. Освен това твърде самостоятелно и целенасочено може да действа без какъвто и да е респект от страна на БНБ. Вменява се в дълг на синдика и условието за сключване на договори за проследяването на парични трансфери и вземания, както и операции с финансови инструменти, а това означава, че на него се дават особени правомощия, безконтролно от централната банка и в по-общ план – всичко онова, което касае финансовата институция, поставена под особен надзор.

Законът е в доста груб вид и трябва много сериозно да се преработи и да се огледа абсолютно всичко , свързано с процедурата на пряко управление и носенето на отговорност от банковите контролни органи – надзора, и чак след това да се прецизират условията в каква последователност и по какъв начин ще бъдат приложени тези мерки, когато имаме подобна практика, съветва Парамов.