Михаил Крутихин, bulgariaanalytica

Днес преговорите отново се фокусират върху опция една линия с капацитет от 15,75 милиарда куб.м. годишно. Ако този малък тръбопровод се построи, Газпром ще бъде в състояние да покрие поне част от по-стари разходи за Южен поток, които се оценяват на общо между $ 14 милиарда и $ 17 милиарда долара.

Според руския министър на енергетиката, Русия може да преговаря за втора линия в тръбата от проекта, която може да премине през турско-гръцката граница, само ако Европейската комисия гарантира потреблението на това допълнително количество газ. Това търсене е донякъде странно, тъй като Европейската комисия не разполага с правото да гарантира нещо от този вид и Газпром не е поискал от Европейската комисия одобрение нито за проекта Южен поток, нито за проекта Турски поток.

Дотук преговорите с Анкара за възможно възобновяване на работата по Турски поток не включват никакви технически или икономически експерти. Те продължават на политическо равнище, главно чрез дипломати. Газпром съобщи на 9 септември, че е получил „първите разрешителни“ от Турция („по дипломатически път“), за да започне изграждането на проекта за газопровода Турски поток. Не е ясно какъв вид разрешителни са това, но в действителност Газпром не е направил никакви ходове, за да изпълнява инженерни или екологични проучвания и да изготвя предпроектно проучване за турската част на своя изоставен проект Южен поток.

Докато правителствените служители се въздържат от даване на декларации за перспективите на Турски поток, в края на август Газпром премахна от управленската си структура своя Отдел за управление на проекти. Отделът, създадена през 2009 г., отговаряше за проекта Южен поток (по-късно препозициониран на Турски поток). На служителите, около 100 души, са дадени два месеца, за да си намерят нова работа.

Не се водят преговори с евентуални изпълнители за подводния сегмент на газопровода Турски поток. През ноември 2015г. Saipem Stream Transport B.V., филиал на италианската Eni, започна съдебно дело срещу Газпром за € 759 милиона обезщетение за прекъсване на договора за изграждане на подводната част на Южен поток. Споразумение не е било постигнато, въпреки че Газпром съобщава, че държи за подписването на друг договор със Saipem, върху изграждането на подводната част на газопровода Северен поток-2 в Балтийско море.

Подобряващите се политически и икономически отношения между Москва и Анкара все още не са подтикнали Газпром към възобновяване в пълен мащаб на подготвителните дейности за изграждане на газопровода Турски поток. Преговорите все още са ограничени до дипломатически контакти, а не за инженерни изследвания, екология и осъществимост.

Решението за ограничение до една-линия изглежда реалистично, въпреки че не е ясно в този момент, дали Газпром е готов отново да наеме компания за скъпо полагане на тръби: не е икономически изгодно да се заделя такъв огромен бюджет за проект с една линия. Но от друга страна, ще може да използва, най-малко, някои от тръбите на Газпром, събрани за Южен поток, за чието съхранение в България продължава да плаща.

От политическа гледна точка, дори и в малък мащаб, газопровод през Черно море може да се представи пред света като една победа на руския режим напук на западните санкции. Такива представителни събития са изключително важни за Кремъл, независимо от разходите за тях. И идеята за премахване на Украйна от транзитната верига за доставките на газ от Русия до Южна Европа (Италия, Гърция, балканските страни) и Турция, остава в политическия дневен ред на Москва.

Най-вероятният сценарий изглежда така. След като политическите разногласия са преодоляни и преговорите за ценовите отстъпки доведат до взаимно приемлив резултат, страните могат да се чувстват активни за проекта. Москва и Анкара ще подпишат междуправителствено споразумение за одобрение и за улесняване на проекта, следва издаване на останалите разрешителни. След това Газпром може да възобнови работата.

Една линия от Турски поток може да бъде въведена в експлоатация преди 2020 г., което ще позволи на Газпром да пренасочи значителна част от украинския транзит към новия тръбопровод от Черно море. Прогнозите за втора линия са несигурни, тъй като плановете на Газпром да се конкурира с продължаващото изграждане на проекта TANAP/TAP ще имат нужда от резолюция на ЕК по сложните регулаторни въпроси.

Статутът на политическите отношения на ЕС и Турция и ЕС и Русия ще бъде от значение при определяне на това, дали и кога втората линия от Турски поток ще бъде построена.

ЕС желае да запази транзитната роля на Украйна, и следователно се противопоставя на всякакви тръбопроводи, които ще дадат възможност на Газпром да намали тази роля. Въпреки това, ЕС не може да иска да се увеличи транзитна роля на Турция отвъд това, което тя ще играе по отношение на азербайджанския газ, който трябва да бъде доставен до Европа през TANAP, имайки предвид, че регулаторните правомощия на ЕС по отношение на Турция не могат да се прилагат (Турция не прилага правото на ЕС), и неговата (на ЕС) политическа сила срещу Турция изглежда намалява в следствие на неуспешния опит за преврат.

Този баланс, или дисбаланс на европейските интереси определено ще повлияе на съдбата на втората линия от Турски поток. В същото време потребителите на руски газ от Южна Европа все още ще зависят от маршрута на транзита през Украйна.