Личният месечен доход, който според българите е достатъчен, за да кажат, че живеят добре, е 1351 лева. „В представата на българина все още съществува концепцията, че мъжът трябва да изкарва повече пари в едно семейство, да бъде много по-добре финансово за разлика от жената". Това показва изследване на „Галъп Интернешънъл", цитирано от Евелина Славкова.
Тя допълни, че хората, които получават доход над 1000 лева, са склонни да увеличават своята граница и биха искали да получават над 1500 лева. Хората с по-ниски доходи посочват, че биха определили живота като добър, ако получават около 1000 лева. Въпреки това, като цяло, очакванията на българите за месечния им доход са умерени.
„Вярно, когато хората имат по-голям доход, ще мечтаят за още по-голям, но някак мечтите не са алчни. Вижда се, че има места в България, където 1351 лева звучи като химера. Това е число, за което малцина могат да си помислят", коментира изследването Първан Симеонов.
Изледването обхваща и темата за брака - според данните официално сключеният брак е подложен на съмнение като ценност. 80% от запитаните смятат, че семейство без брак с едно или повече деца е нещо нормално в днешно време. Макар и по-малък процент това мнение споделят дори хора на възраст над 60 години. В същото време обаче, да имаш деца си остава безусловна ценност. С твърдението „Животът е безсмислен, ако нямаш деца" са съгласни 86%, а само 7% са на обратното мнение.
Още от Бизнес
Студен душ за управляващите: БНБ влоши прогнозите си за икономическия растеж през 2026
Основните фактори за ревизията в прогнозата за БВП и инфлацията са свързани с процесите във външната среда и най-вече с конфликта в Близкия изток
Горанов: Кабинетът смята, че може да се поддържа икономиката на астероиди
По думите на бившият финансов министър Владислав Горанов правителството на Радев пропуска шанса за по-амбициозни бюджетни реформи, с дефицит над 3% няма как да се върнем към нормална фискална политика
Фискалният съвет предупреждава за влизане в "неуправляема дългова спирала"
Експертите от съвета посочиха, че дълговото бреме се превръща в структурен дефект на бюджета, тежестта се прехвъля върху бизнеса, а лихвените плащания нарастват рязко и по този начин изземват ресурс от сектори като образование и здравеопазване