Четвъртият конгрес обяви русофилството за част от науката, българин влиза в ръководството на Международното движение

Русофилството вече получава собствена институционална и изследователска рамка. Това е един от основните резултати от четвъртия конгрес на Международното движение на русофилите, проведен от 16 до 18 септември 2026 г. в Москва.

Форумът се състоя в Музея на победата и събра около 150 чуждестранни делегати от над 50 държави, според предварително обявените данни на руските организатори. 

Централният нов елемент на тазгодишния конгрес е учредяването на Научноизследователска автономна некомерсиална организация „Институт за изучаване и подкрепа на русофилството“. Учредителното заседание на настоятелството се проведе на 17 септември.

Според руската фондация „Русский мир“ институтът ще работи на базата на МГИМО и ще привлече специалисти от Московския държавен лингвистичен университет, Института по всеобща история на Руската академия на науките и Института за народностопанско прогнозиране. Сред заявените направления е и изследването на „русофобията“. 

От движение към „научно направление“

Идеята за подобен научен център е обявена още на третия конгрес на Международното движение на русофилите през декември 2025 г. Сега тя вече преминава към институционален етап. 

Особено показателна е ролята на Президентската библиотека „Б. Н. Елцин“, която е под управлението на администрацията на президента на Руската федерация. Нейният генерален директор Юрий Носов участва в конгреса, а библиотеката обяви готовност за сътрудничество с новия институт – включително чрез електронни читателски зали с достъп до нейния фонд и съвместни просветителски проекти. 

Така русофилството вече не се представя единствено като обществено или културно движение. Създаването на специализиран научноизследователски институт показва стремеж то да бъде оформено и като предмет на систематично изследване, академичен обмен и международни просветителски инициативи.

Лавров, Дугин и Малофеев на форума

Конгресът има и ясно политическо измерение. Сред основните участници е руският външен министър Сергей Лавров, който говори при откриването на форума. В изказването си той заявява, че руското външно министерство е готово да оказва съдействие на Международното движение на русофилите и на новия институт. 

В програмата и съпътстващите прояви участват още представители на руските политически и обществени среди, сред които Константин Косачов, Пьотр Толстой, Александър Дугин и Константин Малофеев. 

Самият Лавров използва трибуната и за политически послания към Запада, като говори за отношенията с европейските държави, сигурността на Русия и международното сътрудничество. 

Това показва, че конгресът съчетава културни, идеологически, академични и политически елементи, а границата между тях е умишлено разширена чрез създаването на новата научноизследователска структура.

Нова звезда на русофилския небосклон

Най-важната новина, свързана с лидерския състав от изминалите часове, е официалното влизане на нов български представител в оперативното ядро на организацията. Това е българинът Георги Стамболиев, той беше избран за член на Изпълнителното бюро на Международното движение на русофилите по време на заседанията на конгреса.

Гласуването затвърждава силната българска линия в организацията и показва, че въпреки правния натиск, санкциите от ЕС и вътрешнополитическото напрежение в България, Москва продължава да разчита на кадри от българското русофилско ядро за международната координация на движението.

Стара слава

България има особено място в международното русофилско движение. Българското Национално движение „Русофили“ е сред структурите, свързани с неговото създаване, а Николай Малинов е сред ключовите фигури при създаването на международната организация.

Миналият декември обаче сили от Кремъл предприеха пуч срещу Малинов и опитаха да го заменят с друг генерален секретар на организацията.

Малинов е подложен на американски санкции по закона „Магнитски“ от февруари 2023 г. – американското Министерство на финансите го включва в списъка на санкционираните лица и свързва с него редица български организации. 

В България обаче съдебният казус около него има различно развитие. На 15 май 2026 г. Софийският градски съд го оправда по делото за шпионаж. Решението не е окончателно и прокуратурата го протестира пред апелативния съд. 

Междувременно самото Международно движение на русофилите беше включено от ЕС в санкционния списък през декември 2025 г. В официалното решение на Съвета на ЕС се посочва, че организацията разпространява дестабилизиращи наративи в световен мащаб от името на руското правителство и има тесни връзки с руското външно министерство. В документа са отбелязани също връзките с Александър Дугин и Константин Малофеев и участието на Сергей Лавров в конгресите на движението. 

Москва и „световното русофилство“

Конгресът се провежда само дни след голямото русофилско събитие в България. На 12 септември в местността „Паниците“ край Калофер се състоя XXI Национален и IV Международен събор на приятелите на Русия, на който според организаторите и публикации са присъствали над 5000 души. 

Така в рамките на няколко дни се очертава своеобразна ос Калофер–Москва – от масовото русофилско събитие в България до международния конгрес на движението в руската столица.

Новото развитие е, че руското русофилско движение вече не се ограничава до конгреси, събори и политически декларации. Създаването на специализиран институт, подкрепен от руски академични и държавни структури, показва опит русофилството да бъде институционализирано и представено като „обект на научно изследване“ и международна просветителска дейност. 

Къде свършва науката и започва идеологията?

Тук неизбежно възниква и по-големият въпрос: може ли русофилството да бъде научна дисциплина? Любовта към определена страна, култура или цивилизация сама по себе си е обществено и културно явление, което безспорно може да бъде изследвано от историци, политолози, социолози и културолози. Но едно е научното изследване на русофилството, а съвсем друго – превръщането на самото русофилство в предварително зададена ценностна позиция, която науката трябва да легитимира.

Именно тук се появява въпросът дали не се стига до подмяна на границата между изследване на дадено обществено явление и институционализиране на определена идеологическа гледна точка. Особено показателно е, че новият институт ще изследва не само русофилството, но и т.нар. „русофобия“, а конгресът беше открит от руския външен министър Сергей Лавров, който говори за отношенията на Русия със Запада и за информационния натиск срещу Москва. 

Това вече поставя въпрос, който излиза извън рамките на един русофилски конгрес: възможно ли е идеологическата симпатия да бъде превърната в „научна“ категория – и ако да, къде остава границата между науката и пропагандата? Въпросът напомня за света на Оруел, в който контролът върху езика и понятията постепенно се превръща в контрол върху начина, по който обществото разбира действителността.

Това не означава, че всяко изследване на русофилството е непременно пропаганда. Напротив – русофилството може да бъде напълно легитимен обект на научно изследване. Спорният въпрос е дали научният подход ще бъде критичен и независим, или ще служи за институционално оправдаване на предварително определена политическа и идеологическа позиция.

.