60% от бизнеса смята, че корупцията се е увеличила през отиващата си година

60% от бизнеса смята, че корупцията се е увеличила през 2014 г.

60% от представителите на бизнеса в българите смятат, че корупцията се е увеличила през 2014 г. Това показват резултатите от резултатите от традиционната годишна анкета на БСК сред членовете на Българската стопанска камара. Проучването е проведено сред 457 мениджъри и собственици на компании в периода 1-15 декември

Едва 9% от участниците в анкетата смятат, че бизнес климатът през 2014 г. се е подобрил спрямо 2013 г., когато позитивните оценки бяха 20 на сто. Изключително висок е процентът (35%) отговорили, че има влошаване на икономическите условия в страната, а според повече от половината (53%) от анкетираните те не са се променили.

26% декларират подобряване на икономическото състояние на своята фирма. 47% са успели да запазят показателите от предходната година, а 25% отчитат спад на фирмените си показатели. Увеличение на престъпността, корупцията, сивата икономика и регулаторната тежест, както и слабо влошаване на достъпа до кредити през 2014 г., отчитат анкетираните. Най-силно негативно е усещането на бизнеса по отношение на корупцията, която според 60% от участниците в проучването е нараснала през 2014 г., а според други 33% е останала без промяна и нито един не е отбелязал намаление на това негативно явление.

Най-високи нива на корупция се наблюдава при обществените поръчки (50 %), съдебната система (45%), МВР/КАТ (43%), здравеопазването (43%), митническото обслужване (35%) и регулаторните режими (34%). Относително по-малко корупционни практики са налице при контрола по спазване на екологичните (21%), санитарно-хигиенните (19%), данъчно-осигурителните (19%) и трудово-правните (14%) норми, а най-ниско корупционна е сферата на образованието (12%).

От четирите ключови за 2014 г. събития – кризата с КТБ, природните бедствия, политическата нестабилност и санкциите срещу Русия, най-силно негативно върху дейността на фирмите се е отразила именно честата смяна на правителства и общата политическа нестабилност в страната.

Най-негативно икономическата ситуация през 2014 г. се е отразила върху продажбите/ оборотите (37%), следвани от обемите на производство (35%) и работните места (25%), а в по-малка степен спад спрямо 2013 г. се отчита при външните пазари (23%) и работните заплати (14%).

Инвестиционната активност на анкетираните компании през 2014 г. е отбелязала ръст спрямо 2013 г. по отношение на развитието на нови продукти/услуги (35%) и на човешките ресурси (25%), а в по-малка степен – за нови мощности (18%). Като цяло, обаче, в преобладаващия процент се запазва нивото на инвестиции спрямо 2013 г.

Расте процентът на тези, на които се е наложило да преструктурират кредитите си (2012 г.- 20%, 2013 г.- 26%, 2014 г. - 28%). Сериозно намаляват успяващите да плащат кредитите си навреме (от 70% през 2012 г. и 64% през 2013 г. на 42% през 2014 г.). Ръст отбелязват и просрочените задължения към финансовите институции (от 10% през 2012 и 2013 г. на 14% през 2014 г.).

Преобладаващо без промяна остават задълженията на предприятията към финансови институции, контрагенти, бюджета и персонала, като най-малък ръст бележат задълженията към бюджета (12%) и към персонала (14%), за сметка на задълженията за оборотни средства (23%) и за доставки на суровини, материали и услуги (21%). И през 2014 г. проблемът с просрочените несъбрани вземания остава без съществена промяна. 74% от анкетираните декларират, че имат просрочени вземания от контрагенти. Единствената позитивна тенденция е, че просрочията с повече от година слабо намаляват (от 33% през 2012 г. и 30% през 2013 г. на 25% през 2014 г.).

Прави впечатление високият процент все още нерешили дали ще кандидатстват за еврофинансиране – всеки трети (35%) има колебания в това отношение. За сравнение, през миналата година този процент беше 16, а готовност за кандидатстване декларираха 59% от анкетираните.

Най-честите причини за отказ на фирмите да кандидатстват за еврофинансиране са: тежките процедури (83%), съмнения в обективността на оценяването (79%), липса на авансово финансиране (48%), недостатъчна информация (42%), липса на квалифициран човешки ресурс за изпълнение на проектите (39%) и продължаващото изпълнение на вече започнат проект (14%).