Илиян Василев, bulgariaanalytica.org

Малцина завиждат тези дни на българския министър на енергетиката с нейната непосилна задача – да идентифицира и да предложи на българското правителство измъкване в стил „Худини“ от главоблъсканицата АЕЦ „Белене“. Оборудването трябва да пристигне на площадката на различни етапи до края на годината. Въпреки твърденията на руската страна в арбитражния съд, че реакторите и оборудването вече са произведени, едва след като НЕК плати на АСЕ 601 милиона евро на 9 декември 2016 година, руските производители пристъпиха към работа по същество.
 
За госпожа Петкова изглежда няма лесен изход от ситуацията – не се вижда решение – което да не включва допълнителни загуби на средства.
 
През годината пристигаха много делегации на „заинтересовани“ страни в София, с които се обсъждаше съдбата на АЕЦ „Белене“. Правителството обеща да прехвърли всички активи на дружеството в отделна компания със специална цел, която да предложи мажоритарен дял на потенциални инвеститори.
 
Картината е замъглена, но ударението е върху използването на реакторите и оборудването в страната. Другите опции – за продажба и инвестиция навън не се разглеждат.
 
На обществеността се внушава, че всяко бъдещо решение по проекта Белене ще се базира на солиден обективен научен фундамент – критичен аналитичен доклад по проектните опции, който е възложен на Института по икономика на Българската Академия на Науките.
 
Да започнем с това, че дори на БАН ще е трудно да опровергае консенсусното възприятие в професионалната общност, че нито българския, нито регионалния пазар имат нужда от подобна нова базова мощност от 2200 МВ – независимо от разположението и – Белене или Козлодуй.
 
Пазарът се определя от процесите на либерализация и децентрализация в енергетиката, при които дългосрочните договори за изкупуване на енергия не са възможни, а държавните гаранции стават неотменими. В допълнение, назрява огромeн конфликт между производители, правителство и потребителите, които нямат желани и са готови да протестират срещу опитите на правителството и на държавните енергийни дружества да направят вместо тях грешния избор и да ограничат гъвкавостта им и възможностите за избор в бързо променящата се среда.
 
Ядрените проекти изпитват огромни затруднения по целия свят и проблемите са идентични – пазарите на в състоянието нито да оценят, нито да управляват рисковете на развитието на тези проекти. От тук следва неумолимия извод, че без скрити или явни гаранции на суверена, без пълната посветеност и проактивна позиция във времето, която до запълните неизбежните по пътя различните регулаторни, управленски и финансови дупки и рискове, не си струва човек да харчи и петак по темата ядрени централи. Особено ако живее и диша в пазарна икономика и трябва да има убедителни бизнес доводи пред банките за осигуряване на проектно финансиране.
 
Със своите 2 милиарда евро „потънали“ разходи, България далеч не е рекордьор в света, когато става реч за преждевременно прекратяване на ядрени проекти. В края на юли 2017 година, далеч преди срока, бе прекратен един от най-напредналите ядрени проекти в света – този в американския щат Южна Каролина – т.н. V.C. Summer Nuclear project, който трябваше да бъде завършен през 2018 година. Той бе прекратен от двете компании, които го реализираха – Корпорацията Скана и Саннти Куупърс, след вече изразходвани 9 милиарда долара, които представляват само 40% от крайната проектна сметка. Двете компании вдигат белия флаг и признават, че нямат друг изход освен да отчетат гравитацията на пазара и да спрат работата, като предпочитана опция, вместо да прехвърлят върху потребителите сметките на бъдещите си загуби. По-рано през тази година, през месец март, изправени пред галопиращи сметки по двете си ядрени площадки в щатите Южна Каролина и Джорджия – компанията Уестингхаус подаде документи в съда за неплатежоспособност. Тогава се намеси майката Тошиба, която се съгласи да плати $ 2.2 милиарда, но при условие, че бъде освободена от ангажимента да развива по-нататък ядрения проект в Южна Каролина. Огромните загуби, свързани с проектите на Уестингхаус в САЩ драматично влошиха финансовите отчети на компанията майка и принудиха Тошиба да се бори за да избегне обявяването и в неплатежоспособност.
 
Има различни начини за комуникация на лоши вести на инвеститорите и на обществото, но е факт, че компаниите не са имали никакъв избор след като тези, които е трябвало да управляват проектните рискове са се провалили и банките са отказали да отпускат повече пари – спирайки финансовите потоци при изразходвани вече $ 9 милиарда, голямата част невъзстановими.
 
Глобалният пазар на енергия е в процес на преход, както на равнище предлагане, така и на етап търсене, като повечето от тенденциите все още са с неясен контур в детайлите, но е ясно едно – бъдещето предполага друга структура на енергийния пазар.
 
Поне три от чертите на промяната към бъдещето са ясни –
1. Базовите мощности като ядрените централи се намират в противоречие с вятъра на промяната, доколкото те не предлагат гъвкавост на инвеститори и потребители при силно подвижна среда, която принуждава и ресурсите и инвестициите да са съобразяват с новата енергийна парадигма. Често срещаното изречение е – сега не е време да поставяте повече яйца в кошницата на ядрената си енергетика.
2. Възобновяемите източници не само са новите хлапета в квартала, но и за новите шефове -особено когато иде реч за определящите тенденции на пазара.
3. Енергийната ефективност, спестяванията на енергия и технологичните пробиви овластиха потребителя с многобройни възможности, включително самозадоволяване. Това което се смяташе само преди 10 години за прекомерно екстравагантна идея – да се откачиш от мрежата – днес постепенно се очертава като потенциално водеща тенденция. На този фон развитието на ядрени проекти, с техния почти 30 годишен цикъл на реализация – от проектното намерение до възстановяването на средствата – рязко губят конкурентоспособност и се превръщат в излишни и бреме.
Ренесансът на ядрената енергетиката, за която много се говореше, така и не се случи. Достатъчно е да погледнем към развитието на проекта Хинкли Пойнт във Великобритания, който още преди да стартира като строителство, вече набъбна като цена с 2 милиарда евро и закъснява с година и половина от графика, преди края на първия ключов етап – през 2019 година. Проектът за нови блокове в унгарската централа Пакш, където Росатом трябва да осигури цялото финансиране чрез кредит изглежда все по-проблем на фона на рязко свиващите се възможности на руския федерален бюджет да осигури тези ресурси, при липса на достъп до глобалните капиталови пазари.
 
Енергийният министър на България неведнъж е заявявал, че решението ще се основа на доклада на БАН, но очакванията изглеждат силно преувеличени. Всяко ново проучване трябва да добавя стойност към предишните и, което е по-важно, да дава основание за различно от досегашните заключения. Трябва да обоснове път за успех в преследваната от правителството цел по проекта АЕЦ „Белене“ – там където огромен брой авторитетни консултанти, инвестиционни банки се провалиха. В най-добрия случай докладът на БАН ще носи информационен характер, но трудно може да представи надеждна професионална основа за различно от досегашните управленски решения на българското правителство и Парламент.
 
Първо, съществува близка свързаност и финансова зависимост между Възложителя – правителството и изпълнителя на поръчката. Това а приори ограничава полезната стойност на доклада, потенциална компрометирайки независимостта на изказаните съждения. Авторите има пряк материален и финансов интерес, плюс допълнителни мотиви – като кариерно развитие, свързан с изпълнение на възложените очаквания в този доклад.
 
Второ, изборът на БАН е предпоставен – без търг, без конкурс – което повдига важни въпроси относно наличието на институционален предразсъдък. От БАН е било поискано да потвърди определени институционални нагласи. И това казва всичко.
 
Трето, нито един от авторите, по отделно или като колектив, нямат международно призната професионална правоспособност да извършват регулирана консултантска дейност, чийто продукти се признават от пазарите. Възгледите, които се съдържат в този доклад по никакъв начин на обвързват БАН, тъй като тя не може да бъде съдена за загуби и щети настъпили от базирани върху доклада управленски решения – както за правителството, така и за БЕХ. В допълнение докладът и неговите изводи не могат да послужат в контактите на правителството с трети страни – правителства, банки, компании.
 
Накратко, очакваният с нетърпение доклад на БАН трудно ще избегне съдбата на подобни нему упражнения в миналото, които доведоха до ноторно известната сага с проекта „Белене“. С подобни доклади – на НЕК и на БАН, бе оправдан и рестарта на проекта преди 15 години, което доведе до днешните 2 милиарда евро загуби.
 
И този път няма да е по-различно.