По БНТ тя каза, че България ще изпълни едно от основните искания на Турция за предоставяне на половината от разрешителните за годината – срещу това турската страна ще признае за валидни разрешителните на българските превозвачи. Другите преговори бяха между блокиралите границата и зам.-транспортния министър Антон Гинев, които продължиха 5 часа.
Протестиращите превозвачи се разделиха на две – едните бяха за това блокадата да се вдигне веднага, друга част не вярваха, че проблемът е решен, докато не започне обработката на разрешителни. Въпреки недоверието превозвачите стигнаха да общото решение трафикът на камиони все пак да тръгне още през нощта.
Кризисната ситуация и проблемите на българките превозвачи ще са тема и на извънредно заседание на транспортната комисия в парламента. Заседанието е насрочено за 16 ч., на него се очаква министър Данаил Папазов, който бе командировка в Сингапур.
Среща България-Турция на министерско ниво ще решава трайно проблема с превозвачите на 17 февруари, а не както бе предвидено по-рано – на 21 февруари, съобщи по bTV външният министър Кристиан Вигенин.
Фирмите и на двете страни трупат големи загуби – затова българското правителство ще освободи половината разрешителни, които очаква турската страна”, обясни още Вигенин.
Километрични опашки от товарни автомобили чакаха 3 денонощия на граничните пунктове "Капитан Андреево" и "Лесово" на българо-турската граница. На "Капитан Андреево" опашката достигна над 10 км, а на "Лесово" - 7 км.
Още от Бизнес
Студен душ за управляващите: БНБ влоши прогнозите си за икономическия растеж през 2026
Основните фактори за ревизията в прогнозата за БВП и инфлацията са свързани с процесите във външната среда и най-вече с конфликта в Близкия изток
Горанов: Кабинетът смята, че може да се поддържа икономиката на астероиди
По думите на бившият финансов министър Владислав Горанов правителството на Радев пропуска шанса за по-амбициозни бюджетни реформи, с дефицит над 3% няма как да се върнем към нормална фискална политика
Фискалният съвет предупреждава за влизане в "неуправляема дългова спирала"
Експертите от съвета посочиха, че дълговото бреме се превръща в структурен дефект на бюджета, тежестта се прехвъля върху бизнеса, а лихвените плащания нарастват рязко и по този начин изземват ресурс от сектори като образование и здравеопазване