Института за модерна политика (ИМП) е поискал по реда на Закона за достъп до обществена информация данни информация за заплатите на ръководството на БНБ, в това число и на гуверньор на Централната банка Иван Искров. Такива обаче им е била отказани. Това става ясно от съобщение на Института, в което се посочва, че отказът е подписан от подуправителя на БНБ Димитър Костов. Мотивите да не бъде предоставена подобна информация са, че Централната банка не била задължен субект по Закона за достъп до обществена информация, защото не била орган на изпълнителната власт по чл. 19 от Закона за администрацията.

От ИМП обаче са категорични, че полученият отказ е напълно незаконен и ще бъде обжалван пред Върховния административен съд. Те се позовават на изричната разпоредба на чл. 3, ал.2 от ЗДОИ, според който задължени субекти са не само държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление, а и всички останали публичноправни органи и организации, каквато е и самата БНБ.

„Сигурен съм, че юристите на БНБ добре разбират, че становището им е в противоречие със Закона за достъп до обществена информация и отказът ще падне в съда. Но очевидно ръководството на БНБ се опитва да отложи колкото може повече във времето предоставянето на тази информация, прехвърляйки топката на съда. Явно има какво да крият. Конституцията и законът обаче гарантират правото на гражданите да знаят как се управляват публичните ресурси и какви са разходите за администрация във всички публичноправни органи, в това число и в БНБ“, коментира основателят на ИМП Борислав Цеков, цитиран от bnews.bg.

Припомняме, че още през септември в интервю пред столичен сайт Димитър Манолов от КТ „Подкрепа“ разкри, че месечното възнаграждение на банкера Иван Искров е 90 хиляди лева.