През настоящата 2017 г. ще работим до 16-ти май, за да си платим данъците към държавата. Образно казано, това е денят, в който гражданите ще спрат да работят за правителството и ще започнат да работят за себе си, се казва в анализ на Института за пазарна икономика. “Датата е символична и показва кога държавната хазна ще се попълни, ако всичко изработено бъде незабавно изземвано – ние я наричаме Ден на свобода от правителството, а по света е известна като Tax Freedom Day”, отбелязват икономистите от ИПИ. 

Българите ще изработват средно по 261 млн. лв. за един календарен ден. В същото време консолидираните приходи в бюджета са официално заложени в рамките на 35 440 млн. лева. Това означава, че през текущата година ще са необходими почти 136 дни, за да се попълни хазната и да се подсигурят публичните харчове. 

Има два интересни нюанса спрямо тези 136 дни, които не бива да се забравят: За цели 10 дни през 2017 г. европейските данъкоплатци ще отменят българските, което отразява предвидените над 2,6 млрд. лв. помощи от ЕС. Към дните може да добавим 5 дни за отработване, които отразяват заложения дефицит от 1,3 млрд. лв. по консолидираната фискална програма; “Тези детайли са важни, но все пак ние се спираме именно на въпросните 136 дни и съответно датата 16 май, тъй като тя с най-голяма точност отчита преразпределението през приходната част на бюджета. Най-много дни през 2017 г. ще отделим, за да попълним приходите от ДДС – 34 дни. 

За приходите от акцизи ще са ни нужни малко над 19 дни. За осигуровките ще ни е нужен пълен месец – 22 дни за социално осигуряване и 9 дни за здравно. Приходите от подоходните данъци ще попълним за 12 дни, а тези от корпоративни данъци – за близо 8 дни. Други 8 дни ще работим, само за да платим държавните и общински такси”, отбелязват от ИПИ. През последните години се наблюдава устойчива тенденция датата да идва все по-късно, което означава, че реално изземваното от данъкоплатците нараства. 

След 2009 г. данъчната тежест постепенно нараства - както по отношение на националния бюджет, така и на общинско ниво и в осигурителното дело. Единият от примерите тази година е увеличението на осигурителната вноска за пенсии, която бърка в джоба на работещите българи.