Той е убеден, че вместо да се лутаме, е по-добре да използваме германския модел, които е европейски и по-близък до нас, и предвижда обявяване на потребителска несъстоятелност. Тоест, както фирмите, така и гражданите при невъзможност да обслужват дълговете си, да се обявяват в несъстоятелност, а не да бъдат заробвани до гроб. Другият модел, според Хърсев, е американският, но той е по-специфичен, дълговете са гарантирани чрез три национални института, а в крайна сметка задълженията на гражданите към банката се поемат от всички данъкоплатци. 

Хърсев изрази несъгласието си и с предвидените идеи за облагане с данък от 15% на сумите, които от България се превеждат към офшорните зони. Според него тази мярка няма да бъде работеща, защото парите могат първо да бъдат преведени в сметка в Ирландия, а от там да постъпят в друга, офшорна сметка. По-важното, според финансиста, е да се изсветли проблемът с реалните собственици на офшорните сметки и офшорните фирми, за да се знае реално кой стои зад дадена медия, предприятие, фонд, които се представляват от офшорки.