Концерните искат да им бъдат компенсирани загуби за около 19 млрд. евро. Причината за заведените многомилиардни искове е решението на правителството на Ангела Меркел от 2011 г. да се откаже от ядрената енергетика чрез постепенното спиране и демонтаж на всички работещи в страната ядрени централи.
В исковете на концерните Е.ОН, Ер Ве Е и „Ватенфал“ се казва, че правителството в Берлин е взело прибързано решение на фона на случилото се с японската ядрена централа във Фукушима. В същото време сигурността на германските ядрени централи остава без промяна и е на една много високо равнище. По тази причина собствениците им разглеждат действията на федералното правителство като незаконно отчуждаване на частна собственост.
Решението на най-висшия германски съд се очаква след няколко месеца. Ако той отсъди в полза на концерните, те ще могат да си потърсят по съдебен път обезщетение за нанесените щети. Според агенция Ройтерс става дума за сума в размер на 19 милиарда евро. Ръководителят на Е.ОН Йоханес Тайсен заяви, че „тук не става дума за ядрената енергетика, а за честна компенсация“.
За концерните също така остава актуален въпросът кой ще плати за огромните разходи по демонтажа на АЕЦ е погребването на ядрените отпадъци. Според германските експерти тази сума може да достигне 48,8 милиарда евро.
Още от Бизнес
Таен договор с разузнаването помогнал на компанията NeXT на Стив Джобс да изплува
Джобс основава NeXT през 1985 г., след напускането на Apple. По това време Студената война е в разгара си и американското правителство инвестира значителни средства в нови технологии в отбраната и разузнаването, пише The Wall Street Journal
Антон Иванов: Държавата поставя под риск бъдещето на АЕЦ „Козлодуй“, източва ресурса на централата
По думите на енергийния експерт финансовото състояние на централата трябва да се разглежда в контекста на мащабните трансфери, наложени от държавата
САЩ дадоха нова глътка въздух на "Лукойл" - удължават срока за продажба на активите в чужбина
САЩ наложиха санкции на руската петролна компания през октомври 2025 г. в рамките на мерките за засилване на икономическия натиск върху Москва заради войната в Украйна