Рюте: НАТО умишлено крие от Путин какво ще последва при задействане на член 5

НАТО умишлено не разкрива пред Москва какви точно действия би предприел Алиансът при задействане на член 5 от Северноатлантическия договор. В същото време Русия според генералния секретар на НАТО Марк Рюте е наясно с последствията, които би имало подобно развитие.

„Никога няма да казваме какво точно ще задейства член 5. Тази неяснота съществува и ще остане. Но уверявам ви, руснаците ясно разбират какво ще последва“, заяви Рюте в интервю за DPA.

Той подчерта, че НАТО разполага с редица възможности за реакция и при действия на Русия, които остават под прага на член 5. Част от тези мерки могат да останат непублични.

„Разполагаме с всички необходими варианти за реакция. Това невинаги ще бъде публично“, каза генералният секретар.

Като примери Рюте посочи действията срещу руския сенчест флот, превозващ санкционирани петролни продукти, както и операцията на НАТО „Балтийски страж“, започнала след повреждането на критично важни подводни кабели.

Според Рюте увеличаването на хибридните атаки в Европа е свързано с войната в Украйна. Той заяви, че тези действия са „явен признак за отчаянието на Русия“ на фона на големите ѝ загуби на бойното поле, докато Украйна „става все по-добра в нанасянето на удари дълбоко в Русия“.

В същото време Рюте призова Европа да засили отбраната си. Той предупреди за възможността да се стигне до конфликт на „два военни театъра“, ако Китай предприеме военни действия срещу Тайван, което според него би могло да създаде условия Русия да атакува Европа.

„Поради всички тези причини трябва да направим крачка напред в Европа. Именно това правим“, заяви Рюте.

Хибридните атаки на Русия в Европа

Заместникът на върховния главнокомандващ на обединените сили на НАТО в Европа Джон Стрингър предупреди, че държавите от Алианса трябва да са наясно с „напрегнатата обстановка“ и внимателно да преценяват реакциите си, тъй като според него Владимир Путин би искал да провокира НАТО към прекомерна реакция.

Стрингър отбеляза, че границата между „случайното и преднамереното“ е много тънка. Той визира случаите, при които дронове навлизат във въздушното пространство на страни от НАТО, след като са се отклонили заради руски системи за заглушаване на GPS или други средства за радиоелектронна борба.

По думите му Русия би могла да засили подобна дейност, но това само по себе си не означава, че Москва е взела решение да го направи.

Премиерът на Естония Кристен Михал заяви, че макар да има различни оценки за мащаба на заплахата, отношението на Русия към небрежността и към умишленото нападение срещу съседни държави от НАТО е „практически еднакво“.

И Стрингър, и Михал свързват увеличаването на скритите атаки с подкрепата на западните държави за Украйна. Според тях става дума не толкова за неспособност на страните от НАТО да им противодействат, колкото за реакция на Москва срещу тази подкрепа.

faktor.bg