Тя припомни, че през 2013 г. на три пъти цената на електроенергията беше свалена, което е било почти изцяло за сметка на енергоразпределителните дружества. За 8 години, от 2006 до 2013 – цената на тока се е увеличила с 45%, като от тях само 1,1% отиват за ЕРП-тата”, обясни Трифонова.
„Не е задължително да се увеличи цената на тока, може вътре в самата верига да се преразпредели, така че крайната цена да си остане същата. Това, което ние казваме, е че за 8 месеца технологичните загуби на дружествата бяха намалени от 15 на 12, после от 12 на 10, и накрая от 10 на 8 процента. Това са загуби, които се реализират в процеса на производство, трансформация и пренос на електричеството. Тези разходи остават непокрити”, заяви Трифонова.
„Ние ще бъдем принудени с минимални средства да поддържаме постигнати добри нива на качество. Може би не догодина, но ако тази тенденция продължи, през следващите няколко години ще има повишение на аварийността. За 8 години целенасочени инвестиции от над 1 млрд. лева успяхме да намалим аварийността с 40%. Годишно трябва да инвестираме 130 милиона лева за да поддържаме мрежата”, добави тя, като заяви, че негативното възприятие на ЕРП-тата пред обществото се дължи на политическото отношение. „Много е лесно да хвърлиш черна кампания по крайните във веригата, които са в контакт с клиента и събират парите за всички назад по веригата”, завърши Трифонова.
Още от Бизнес
Балонът с изкуствения интелект! Акциите на технологичните компании се сринаха на световните борси
Опасенията на инвеститорите се засилиха и след решението на американското Министерство на търговията да ограничи отдалечения достъп на китайски компании до мощните чипове на Nvidia
Как промените в Закона за потребителските кредити ни връщат в мутренските времена
Новият Закон за потребителския кредит се налага заради европейската потребителска директива, която България е задължена да въведе. Но зад тези резки и необмислени ходове в парламента стои не икономическа логика, а чист политически популизъм
Строителство у нас рязко губи скорост: За 5 месеца растежът се срина от 6,8% до 0,6%
Словения отчита най-силен месечен растеж – 4,6%, следвана от Словакия с 2,2%, Финландия и Швеция с по 1,0%