Илиян Василев, bulgariaanalytica.org

Необходимостта от поглед отвъд парадигмата на газовия хъб „Балкан“ само или предимно с руски газ изглежда неотменима когато говорим за хъб в широкия смисъл на понятието.

Милиардите кубически метри природен газ от неруски източници си заслужaват анализа, както по отношение на потоците, които могат да постъпят от север, така и предимно от юг – от Южния Газов Коридор.
 
Но това, което изглежда логично за всички, изглежда не се споделя от мениджмънта на системния оператор на българската газопреносна система.
 
Фактът, че нито един от маршрутите -ТАНАП, ТАП, интерконектора Гърция-България – не е отчетен в картата на проекта за ГХБ по-долу и не фигурира като източник с конкретни количества природен газ, издава предпоставеност. Това показва, че по същество газовият хъб „Балкан“ е замислен като център за преразпределение на руски газ по неговите „естествени“ точки на вход в газовата система на България.
 
При все това, вероятността неруски газ да се появи на границата ни с Турция и Гърция е значителна и непосредствена. Азерски, иракски, ирански, израелски, египетски, кипърски, катарски, американски и всеки друг алтернативен газ, който може да навлезе в България, не само че конкурира Газпром, но може да помогне да се изпълни изискването на Третата енергийна директива за реализация за свързваща инфраструктура  с руски газ и преодоляването на ограничението от 50% таван за заетост на капацитет и за достъп на трети страни.
 
Фактът, че азерският СОКАР и Булгартрансгаз са сключили споразумение  не трябва да се надценява. Баку не разполага със значителни допълнителни количества природен газ, над декларираните от Шах Дениз – 2. Анализаторите указват на вноса на руски газ в Азербайджан, с който се балансира вътрешния пазар и освобождават количествата за износ, необходимо за изпълнение на поетите ангажименти.
 
Другите приемания, отразени на проектната карта на газовия хъб „Балкан“ за местен добив в Черно море са също силно спекулативни. В блока Хан Аспарух тепърва предстои втори сондаж през октомври, с шансове за успех, които се измерват с различни степени на вероятност. Компанията Шел също е в ранна фаза на анализ на сеизмичните данни в блока Силистар – също прекалено рано за да може да се правят каквито и да е заключения.
 
Ако газовия хъб „Балкан“ се оценява само за търговска осъществимост, първото и неотменимо условие за това е да се направи пълен цикъл от задълбочени, професионални и независими изследвания – от пазарните до финансовите, икономическите, търговските, правни, технологични и пр. Проверката за съответствие с реалността би следвало да завършва с анализ на финансовия модел и избраната проектна структура.
 
До този момент, проекта за хъб „Балкан“ се развива като вътрешен за Булгартрансгаз, без никаква независима верификация на допусканията и проектния дизайн, повече за да удовлетвори (гео)политически амбиции, докато грижливо се отбягва съизмерване с пазарни репери.
Вариантите с неруски газ или отсъстват или са слабо засегнати и недооценени.
 
Да започнем  с това, че съществува реален шанс за натоварване на капацитета на Транс-Балканския газопровод, както в директен, така и в обратен поток извън Газекспорт. Компаниите, които добиват газ в офшорните блокове на акваторията на Румъния реално могат да доставят поне 2 милиарда кубически метра газ. Оценката за прогнозни потоци от север е дори скромна, особено ако се разгледат потенциалните излишъци в газовите баланси на Румъния, Украйна и Словакия след 2020, които могат да бъдат изтъргувани през ТБГ на юг.
 
Най-критичния пропуск в ГХБ е отсъствието на пазарен тест и детайлно пазарно проучване за очакваните газови потоци, които потенциално могат да навлязат в България от Юг – там където неруската парадигма има най-голям потенциал.
 
Газовите потоци от Гърция, особено през интерконектора Гърция-България, въобще отсъстват с конкретни цифри на картата на газовия хъб „Балкан“. Нито дума за 3-те милиарда кубически метра капацитет, които АйДжиБи може да ги пренесе  – както на базата на дългосрочни, така и на краткосрочни договори. Нито дума за това, че половината капацитет е вече ангажиран. Както Транс-Адриатическия газопровод, така и ВПГ терминалът в Алекснадруполис могат да изиграят огромна роля за ориентиране на север на газови потоци от Южния газов коридор, които могат да бъдат обслужвани от газовия хъб „Балкан“.
 
Има огромна „дупка“ в идентифициране на потенциалните източници за съществени газови потоци, които да влязат в България и в газовия хъб „Балкан“ от района на Каспийско море, на Близкия Изток, на Източното Средиземноморие и глобалния пазар на втечнен природен газ. Това е особено изненадващо на фона на тоталната посветеност и времето, което се отделя на Газпром и неговите доставки от различни входни точки.
 
Разместванията в газовия пазар, които се диктуват от търсенето и потребителите, са напълно пренебрегнати в проекта, така както е изложен в схемата на БТГ.
 
В текущия си вид, проектът за газов хъб „Балкан“ е предназначен изключително за обслужване на потребностите на Газпром., а ТСО трябва да бъде неутрален към всякакви доставчици от всякакви маршрути. Този проект, оценен на фона на прогнозираните допълнителни капацитети от 120 милиарда кубически метра за пренос към 2023 година в Европа, при намаляващи нива на заетост на текущите капацитети (под 40 процента), никак не гарантира, че текущия ентусиазъм няма да отведе до невъзстановени инвестиции.
 
Един от важните дефицити на проекта за газов хъб Балкан е отсъствието на значим национален играч, който да го ангажира и „натовари“ – търговец на газ, който разполага с диверсифициран портфейл от източници и балансирана клиентска мрежа в региона. Идеята за изолирана транзитна тръба, която да пренесе газовите потоци, постъпващи през проекта Турски поток, без връзка с преносната мрежа в България е абсурдна и невъзможна. Булгаргаз е единствения доставчик, а той не вижда друга роля за себе си извън класическата схема – един доставчик, един договор, един маршрут. Това неминуемо ще го маргинализация и доведе до загуба на пазарни дялове.
 
Трудно е изобщо да си представим, как Булгаргаз може да играе някаква значима роля и легитимира като бизнес и маркет мейкър в газовия хъб „Балкан“?
 
Аргументът на БТГ, че България трябва да инвестира изобщо, воден от визия и перспектива, за да привлече газови потоци в бъдеще с изобилие от услуги и капацитети, звучи първо, недостоверно, на фона на текущото отсъствие на всякакви реални услуги и отвореност на компанията към пренос на неруски газ и второ опасно, защото тези разходи като инвестиции след това служат за оправдание на високи и неконкурентноспособни тарифи.
 
Отлаганите с години инвестиции като разширението на ПГХ „Чирен“ също не внушава доверие към преценките на ръководството на компанията.
 
България се бави в разработката и внедряването на търговска платформа за краткосрочна търговия с газ – газова борса, изобщо с всичко, което представлява меката инфраструктура на газовия хъб „Балкан“. Особено на фона на процесите в съседните държави.
 
Огромните планирани инвестиции в развитието на газопреносната система и новите връзки с румънската газопреносна система при Оряхово се обясняват с желанието да се възобнови под някаква форма на Южен поток и транзитира руски газ.
 
Освен ако властите не отглеждат потайно нов фаворит, който да замени Булгаргаз, като насочват към него парични потоци от изкуствено завишени инвестиции в спекулативни проекти, няма никаква логика да се хвърлят над 2 милиарда евро „на вятъра“.
 
Гордостта на БТГ – двупосочните газови компресорни станции (ГКС) – играят ключова роля при краткосрочната търговия с капацитети за преки и обратни потоци, които следват отблизо колебанията в потреблението на газ. При все това, обаче, заедно с залязването на дългосрочните фиксирани договори и сигурността на приходите от тях, излишъкът от мощности в компресорните станции може лесно да се превърне в пасив, след като няма насрещно търсене на тези услуги, съответно на приходи от дейността, които да възстановят инвестициите. И пак всичко завършва като разходи, които легитимират по-високи приходи, респективно по-високи тарифи само за конкурентните на Газпром.
 
Да не говорим, че без предоставяне на услуга за обратен поток през ТБГ през Негру-Вода /твърд капацитет не се предлага/ на практика Булгартрансгаз ще затапи всяко значително количество, което влиза от юг, доколкото единственият изход ще бъде нискокапацитетната връзка при Русе-Гюргево.
 
Булгартрансгаз, тепърва предстои да повиши капацитета и стандартите на корпоративно управление, които са нужни за да превърнат проекта за газов хъб „Балкан“ в реалност. С прогнозирани приходи за 2017 малко над 140 милиона евро и история на ангажиране с реализация на проекти с приблизително същата или сравнима стойност, компанията трудно ще убеди банките и клиентите си, че може да управлява, камо ли да осигури финансиране за проект за над два милиарда евро. Достатъчно в порядъка на пример да посочим завършения наскоро лупинг на транзитния газопровод Лозенец-Недялско с нетна строителна стойност /без развойни и проектни разходи/ от 51 милиона лева за 20 км, което отне 3 години!? И тези разходи се прехвърлят в последна сметка върху потребителите.
 
Най-големият проблем е, че не съществуват равни условия за различните потенциално заинтересувани клиенти в БГХ – що се отнася до газовите потоци от юг на север и от север на юг, без значение на източника – дали е Газпром, Булгаргаз или техен конкурент. Достъпът до мрежите и условията на транзит, включително тарифи, са несравними и дискриминационни.