За представения вече проект на Бюджет 2017 г., може би, е прав министърът на финансите като казва, че той е консервативен. Ако под това се разбира, че той не променя политиките спрямо 2016 г. и не прави рискови промени в целите. Най-доброто за мен в бюджета за следващата година са приходите, които показват едно сериозно увеличение спрямо 2016 г., което е видимо от отчета и програмата. Това коментира финансистът Христина Вучева, цитирана от БГНЕС.

Това дава основание да направим извода, че не се крият приходи, а се показват такива, каквито са. Изненадващо за мен е повишаването на приходите от ДОО, вероятно се очаква като следствие от намалената безработица. Увеличение има и при приходите от косвени данъци. Като цяло критика към приходите нямам. Но имам такива спрямо разходите. Там традиционно отсъства ясна, последователна и полезна за обществото политика. Защото декларациите, че приоритет е образованието не се потвърждават от абсолютното номинално увеличение на сумите. Най-сериозно са подскочили разходите са отбрана и сигурност - някой ще каже, че това е добре, за мен, обаче, не е. Държавата, народът ни имат нужда от решаването на други сериозни въпроси каквито всички знаем, че са демографията, бедността, неравенствата, образованието.

Целият свят се обедини в разбирането, че неравенството, разтварянето на „ножицата” в доходите на различните слоеве, е огромен бич за човечеството. Но тук, нашите хора като че ли не се страхуват от тази зейнала яма между отделните групи хора. И това, според мен, е лошо. Но най-притеснителното в Бюджет 2017 г. е в отсъствието на ясна цел в разходната част. Както и през 2016 г., когато правителството планира 2.5 млрд. лв. държавни разходи, но никога не уведоми какво има пред вид, не се отзова да даде някакви разяснения. 

Нищо не се разбра, но после стана ясно, че това е бил един скрит резерв. Защото по отчета за 2016 г. се вижда, че в правителството са изразходвали едва към 500-600 млн. лв., което означава, че целият ефект от намаляването на разходите за 2016 г. и постигнатият баланс се дължат на това, че не са реализирани планираните 2.5 млрд. лв. капиталови разходи. Същото ще стане, според мен, и през 2017 г. - говоря за записаните в закона за бюджета 2.3 млрд. лв. Точно за тях няма никакви обяснения в т.нар. доклад към закона за бюджета какво представляват. Ако реално се планира тази сума в бюджета за 2017 г. няма да има никакъв дефицит от над 900 млн. лв. в държавния бюджет и още 1.3 млрд. лв. - във фискалната програма. За мен целенасочено се показват едни завишени разходи за инвестиции, които нямат намерение да осъществяват и това е един своеобразен резерв на кабинета, скрит под името капиталови разходи в държавния бюджет. 

Мнозина експерти, а и не само те, се вглеждат в цифрата на очаквания икономически растеж. И ненапразно. За да имаме растеж от 4-5% трябва да има някаква парична инвазия - или под формата на инвестиции отвън, както се случи през 2006, 2007 и 2008 г., или това, което се случи през 2015 г. - ударно влагане на парите от европейските фондове. През същата година ние наистина достигнахме в рамките на общата фискална програма 6.5 млрд. лв. капиталови разходи. И тогава това допринесе за ръста, дори и да е имало разхищение, ниска ефективност, кражби, каквито сигурно е имало. И този ефект на икономическо оживление се отрази през 2016 г. Така че без да използваме сложни математически модели можем смело да кажем, че, за да постигнем желаните от нас 4-5% ръст, трябва да имаме поне 12-13-15 млрд. лв. публични инвестиции. 

Но никой, като че ли, не възнамерява да прави това. Затова 2017 г. ще постигнем ръст най-много 2%. Тук не говоря за частните инвестиции, защото те хем ги няма, хем ги има, т.е. не ги знаем колко са. Смятам, че Бюджет 2017 г. не ни върши тази работа, която очакваме от него и която искаме всички. Според мен, грешката е именно в разходите, но не е в никакъв случай отговорност на министъра на финансите. Грешката е на отделните секторни министри, коментира тя в заключение.