69% от българите казват, че не могат да спестяват. Това сочи изследване на „Провидент”, представено по bTV.
За сравнение, в Румъния хората, които казват, че не могат да спестяват, са 53%, а в Унгария - 59%.
Най-голямата тревога на българина е да не си загуби работата. Съответно, ако живееш от заплата до заплата, нямаш и спестявания, коментира Таня Обущарова - експерт и главен секретар на Българската асоциация за потребителско кредитиране.
Българинът обича да живее, да отиде на почивка и по ресторанти и му остават малко пари да спестява, казва още Обущарова.
35% от българите ще пътуват през лятото в страната, а 9% ще си позволят да заминат в чужбина. 31% обаче отбелязват, че ще си останат вкъщи.
Една четвърт са категорични, че нямат пари за почивка.
На спестявания за лятната почивка ще разчитат 23%, а 14% са готови да вземат кредит, за да отидат на море.
42% от българите теглят кредит повече от веднъж годишно, което е над средното за Европа, сочи още проучването. Изследването се фокусира върху небанковото финансиране, тоест малките заеми.
Най-много заеми се теглят за ремонти и подобряване на дома.
Българите много държат на дома, повечето от тях притежават домовете си и влагат средства в тяхната поддръжка, коментира Обущарова.
Българите теглят заеми за здравеопазване и образование в пъти над средното за Европа, показват още резултатите.
За личното си финансово състояние близо 60% от българите казват, че са оптимисти за следващите 12 месеца, но като цяло за икономиката процентът е доста по-нисък.
Още от Бизнес
Как електромобилите превземат света - ефективността им е по-висока, а цената по-ниска
В ЕС всеки трети нов автомобил е електрически
НС прие промени в Закона за кредитните институции на първо четене
Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова поясни, че се въвеждат две европейски директиви, предвижда се санкция, която може да бъде наложена на банка, на финансов холдинг, за принудително изпълнение при неизплащане на финансови задължения
Експерти бият тревога: България влиза в дългова спирала заради наследени финансови капани
Икономисти предупреждават, че новият дълг от 3,8 млрд. евро е следствие от натрупани бюджетни дефицити, ограничена ликвидност и години на отлагани финансови решения