Константин Цанев, Дойче веле

Всичко изглеждало повече от сериозно. Звучало даже много правдоподобно: "В сегашната фундаментална криза на съвременните финансови пазари, все повече хора се убеждават, че не трябва да разчитат на вложения, обещаващи бързи печалби".
Така започвало представянето на берлинската инвестиционна фирма "Лигнум" в нейна рекламна брошура. От нея потенциалните бъдещи инвеститори научавали още, че ако решат да вложат парите си в "Лигнум нобилис", те биха избрали един "съвременен ангажимент, който им гарантирал сигурност, прозрачност и надеждност" (на капиталовложенията).
Как е можела да предположи, например Гизела Мюлер*, че, доверявайки се на "Лигнум", всъщност тя влага парите си в една финансова пирамида. Вестник "Зюддойче цайтунг" (ЗЦ) посвещава обширна статия на "финансовите услуги" на въпросната инвестиционна фирма.

Зарибяването

Гизела Мюлер е една от общо около 3500 вложители, които се доверяват на берлинската фирма. 53-годишната жена наследила от починалата си майка голяма сума пари, после настъпила финансовата криза. От съседи тя научила за финансов консултант, който предлагал само "екологични инвестиционни проекти". Мюлер заминала за Висбаден, където бил офисът на въпросния финансов консултант. Той ѝ препоръчал "Лигнум нобилис" и тя вложила 22 хиляди евро във фирмата. Тази инвестиция трябвало да ѝ носи годишна лихва до 13,6 процента, поне така обещавали от компанията.  
Идеята на инвестиционния посредник изглеждала проста: вложителят купувал качествена (фина) дървесина - основно в плантации от бързорастящи дървесни видове в България - на пазарни цени; след години, когато дървесината била годна за търговия, "Лигнум" трябвало да я пласира на пазара с печалба, а вложителите трябвало да получат обещаната висока лихва за инвестицията си.
По информация на сайта novini.bg от 2012 година, германският холдинг "Лигнум" подписал договор с община Две могили, област Русенска,  за създаването на плантации за дървесина. Инвеститорът получавал за 25 години хиляда декара необработваема земя в землищата на селата Батишница, Острица и Бъзовец. Цитиран е тогавашният кмет на Две могили Николай Христов, че инвеститорът трябвало да открие между 30 и 40 работни места в плантацията. В тях трябвало да се отглеждат четири вида дървета за производство на мебели, паркети, яхти и парапети. Качественият материал трябвало да се добива от култивирана бяла акация (Робиния), череша, черница и черен орех. Насажденията трябвало да имат екологичен сертификат за трайно отглеждани дървесни видове от Международната организация по горите FSC . През април 2012 г. общо насажденията на "Лигнум" в България достигнали 25 хиляди декара, а разсадниците - 800 декара. Повечето от тях били в Русенска област. По информация на електронното издание "РусеИнфо", в целия проект са инвестирани 36 милиона лева. Припомня се и това, че Фирма "Лигнум" е била обявена за Инвеститор № 1 на 2011 година в Община Попово.  
Бялата акация трябвало да донесе на вложителите годишни лихви от порядъка на 13 процента
Вестник "Зюддойче цайтунг" твърди, че германската фирма е вложила в бизнеса си в България почти 70 милиона евро. Това означава, че на вложител се падат средно по около 20 хиляди евро, допълва изданието.

Само големи обещания

Бленуваните дивиденти така и не пристигнали. Вместо това преди година "Лигнум нобилис" обявила фалит. Оттогава насам синдикът Ролф Ратунди проучва дейността на инвестиционната фирма. За крайни заключения все още е рано, но според две негови експертизи, с които ЗЦ разполага, инвеститорите няма да видят голяма част от парите си.
За това говори също и фактът, че в една от фирмените сметки на фирмата в "Комерцбанк" има цифром и словом 36,61 евро. И щеше да е смешно, ако не беше толкова тъжно, коментира германското издание: "Казусът Lignum nobilis е като урок за сивия /разбирай нерегулиран/ капиталов пазар в Германия. Той е свидетелство за безскрупулността на някои финансови "играчи" и за безпомощността на многото дребни инвеститори. Свидетелство е също и за алчността и наивността и на двете страни. Именно комбинацията от алчност и наивност води в крайна сметка до това, че всяка година в тъмни канали потъват милиони, ако не и милиарди евро", пише ЗЦ.
Шефът на "Лигнум" Андреас Нобис е уверил синдика, че непосредствено до преди фирмата да обяви фалит около 400 души са се занимавали с отглеждането на акация в България. За сравнение: в най-голямата в Европа лесовъдно предприятие - Баварското държавно лесовъдство, седем души обслужват насажденията на площ от 2 хиляди хектара. "Не съм лесовъд, но изглежда, че с толкова много персонал в България всяко дърво е било обгрижвано ежедневно", казва адвокатът по финансово право Марвин Кеве от адвокатската кантора Tilp, която защитава правата на 1200 вложители в "Лигнум".
Берлинската инвестиционна фирма използвала финансови посредници на хонорар. Те печелели добре, помагайки на "Лигнум нобилис" да разширява дейността си: премиите стигали до 8 процента от инвестираната сума. Освен това посредниците получавали, при определени обстоятелства, и годишна комисионна от 0,5 процента.

Повторно ужилване

Насажденията в България трябвало да имат екологичен сертификат за трайно отглеждани дървесни видове
След няколко подобни скандала, през 2015 година германският Бундестаг гласува закон за защита на дребните инвеститори. И макар, че новите правила също бяха критикувани, те позволиха на Федералната служба за финансов надзор (Bafin) да се намеси и да спре временно дейността на "Лигнум" - с решение от 17 март 2016 година. На 8 април "Лигнум нобилис" обявява фалит пред Административния съд в Шарлотенбург.
Малко след това на сцената се появява и едно ново дружество за защита на интересите на вложителите в "Лигнум" - Anleger Interessenvertretung Lignum (AIL). В него влизат същите финансови консултанти, които първоначално са насочили дребните инвеститори към горските стопанства в България. нормално е те да се чувстват отговорни за нанесените вреди на вложителите. Но вместо да се погрижат за намаляване на щетите, от AIL решават да спечелят още малко пари: за да защитават интересите му, всеки вложител трябвало да внесе такса от 100 евро. 2 500 дребни вложители, сред които и Гизела Мюлер*, се доверили на AIL и подписали съответните пълномощни. Така посредниците прибрали още 250 000 евро в джобовете си.
Какво следва оттук нататък? Защото тези дървета на площ от 2 000 хектара (колкото цялото Франкфуртско летище) все някъде трябва да съществуват в България. Проблемът е в това, че не е изяснена собствеността на плантациите. Договорите с "Лигнум нобилис" са изготвени на български език, а синдикът няма пари да плати на преводач. "И без това повечето дървета са още съвсем млади. Освен това е под въпрос, как ще се развиват насажденията без необходимите грижи", казва запознат със случая, който е пожелал да не се споменава името му.