Петър Ганев, Институт за пазарна икономика

Още покрай дебатите за Бюджет 2014 представихме нашите притеснения относно идеята да се създава специален инвестиционен „фонд” за развитие на регионите. На всички е ясно, че фонд всъщност няма, а просто има един ресурс, който министрите могат да харчат както пожелаят, тоест без да питат парламента – законодателят им даде одобрение на сляпо и без изисквания. Тази седмица бе прието и постановлението на МС, което разписва „условията” за разходване на въпросните 500 млн. лв. Ето някои от тях:

•Проектите се подават с кратка апликационна форма – апликацията е толкова опростена, че по-скоро служи като източник за информация, която например премиерът да сподели в телевизионно предаване, отколкото като някаква форма за реална оценка. Забележете, че дори не се говори за адекватно изискване за разписване на бюджет – няма отделен формуляр за бюджета, а просто едно празно поле в апликационната форма. Формата ще е полезна за информация (ако е публична, каквато явно няма да бъде), но по никакъв начин не звучи успокояващо за данъкоплатците;

•Критерии за оценка – критериите са разписани информативно, няма някаква система, точки или т.н. Въпросните критерии служат повече като насоки как да се разпише съответния проект и даде аргументи на властта, например за телевизионното участие на премиера, отколкото като инструмент за оценка;

•Междуведомствен съвет – оценката и класирането на проектите ще е дело на междуведомствен съвет от шестима министри и председателя на националното сдружение на общините. Няма правила за работата на този съвет, не е ясно и как ще се вземат решенията. Този съвет търси баланс между отделните министри, а не служи като гарант за данъкоплатците;

•Предварителен подбор на регионални проекти – областните управители се захващат с набирането и номинирането на конкретни проекти с регионално и местно значение. С други думи, общините нямат директен достъп до междуведомствения съвет.

Ако трябва да обобщим, то въпросното постановление само потвърждава опасенията ни – това са „джобните” пари на властта, като правилата са по-скоро за парлама. В крайна сметка всички решения са в ръцете на министрите – в ролята им на членове на междуведомствения съвет и в МС. За да не стане някой проблем, е сложена и пречка на ниво областен оправител, така че изпълнителната власт да отсее „удобните” проекти още преди внасянето им в междуведомствения съвет. Преди години (2007-2008) имахме големи излишъци и на управляващите им се хареса да харчат безконтролно пари за различни проекти. Сега няма излишъци, но се намери друг механизъм, които отново даде власт на министрите да седнат на една маса и да разпределят пари без да защитават решенията си пред когото и да е било.