2 Май, 2026

Каролев: Хората не знаят каква е икономиката на бързите кредити

Каролев: Хората не знаят каква е икономиката на бързите кредити

Хората не знаят каква е икономика на бързите кредите. Тези, които връщат кредити плащат и за тези, които не ги връщат. Капиталът за подобни дружества е много нисък - 250 000 лева. Трябва да са с разписани и ясни правила и под контрола на БНБ. Това заяви икономистът Владимир Каролев по повод таванът на лихвите за бързите кредити в ефира на бТВ.

Студенти – първокурсници се смеят на този закон, защото при 200 души не може да има картел. Има пазар и търсени за кредити и това, което трябва да се направи от депутатите е да се минимизира рискът, а те направиха най-лошото нещо – да сложат таван. Всеки 5-ти нищо не връща, обясни още той.

По думите му неговото предложение е да има по-голям капитал за тези, които предлагат кредити. Добра регулация е тази, при която се казва каква е истинската цена на кредита. В момента тази регулация е най-глупавата и неработеща, смята икономистът.

Рискът при тези дружества е много голям. Повечето хора взимат от тях кредити и са наясно, че няма да го върнат, каза Каролев. 

По думите му хората, които правят закони трябва да са наясно, че няма как да се забрани нещо,което се търси. Вариантите на хората са заложната къща, лихварите и тези фирми, каза още той.

Сподели:

Коментари (0)

Стабилност или катастрофа: Кой казва истината за парите на държавата

Стабилност или катастрофа: Кой казва истината за парите на държавата

Само за два месеца: от „исторически висок резерв“ до „скелети и кожа“ – какво реално е финансовото състояние на страната

Икономист: Цените на петрола са удобно оправдание да се вдигат цените

Икономист: Цените на петрола са удобно оправдание да се вдигат цените

Даниел Василев посочи, че таван на цените означава дефицит, а заобикалянето на мярката може да стане чрез цените на останалите стоки

Омбудсманът алармира МВР за порочни практики с вносни автомобили

Омбудсманът алармира МВР за порочни практики с вносни автомобили

Сигналите до институцията очертават системен и повтарящ се проблем - български граждани купуват моторни превозни средства (МПС) с изрядна регистрация, които по-късно се оказват откраднати