„Любимият ми цитат от сутринта по Нова на депутата Спас Панчев е "Ако ние искаме да сме полезни, ние трябва да имаме някакви правила". Това отразява типичното мислене на повечето политици из целия свят през последните около 80 години. Да, трябва да има правила, но колко и за какво е големият въпрос? Постоянният стремеж към правила и лъжливата сигурност, която те предоставят на избирателя, е причината американският данъчен кодекс за няма и 100 години да е пораснал от 400 страници до почти 80 000 днес, препълнен с лобистки вратички и дупки, позволяващи на всякакви заинтересувани страни с ресурси да получат данъчни преференции пред конкуренцията. Същият стремеж е и причината в ЕС да съществуват абсолютно същите лобистки закони за щастливи прасета, щастливи кокошки, които чисто и просто повишават бариерите пред стартиращите предприемачи и така облагодетелстват съществуващите огромни корпорации като ги предпазват от конкуренцията. Същият стремеж е и причината в САЩ да се приемат закони, които стимулираха жилищното кредитиране на бедни семейства на същите условия, каквито ползват и платежоспособните такива, което в крайна сметка доведе до колапса на целия им ипотечен пазар и половината световна финансова система бе избутана до ръба. Същият стремеж е и причината синдикати и социалисти да измислят всякакви пречки за наемане на нискоквалифицирани хора, особено такива от малцинствата, което ги изолира от пазара на труда и ги прави зависими от политическата система за законно купуване на гласове, наречена "социална помощ".

Приемането на правила не трябва да е самоцелно, заради самите правила. И политиците, както в България, така и в Европа, ще са много по-полезни, ако започнат да премахват глупави правила, а не да приемат нови такива, под миловидната и манипулативна загриженост за малкия. Защото именно тази загриженост в 99.99% от случаите осигурява на малкия продължаваща бедност и зависимост и предпазва големия от възможна конкуренция. А в останалия 0.01% най-често правилата са си чисто и просто купуване на гласове.

А полезните правила си се виждат в Десетте Божи заповеди и са доста простички: не убивай, не кради, не лъжесвидетелствай, не оказвай принуда и насилие, почивай си един ден в седмицата, уважавай Бог и семейството си. Не е чак толкова сложно политиците да се концентрират върху тях, а не върху всякакви други глупости, нали?