НЕК се обяви против новото ценообразуване на електроенергията. Дефицитът в дружеството през следващия регулаторен период може да достигне до 1.778 млрд. лв., ако бъде приложен ценовият модел, използван в доклада на работната група на КЕВР. Това заяви изпълнителният директор на НЕК Петър Илиев в Комисията за енергийно и водно регулиране. Той предложи и ВЕЦ на НЕК да бъдат извадени от микса за регулирания пазар, за да могат да продават на свободния пазар.
Според него има редица пропуски в ценообразуването не подкрепи хибридния вариант между свободен и регулиран пазар. Срещу плана на регулатора за цените от 1 юли вече се обявиха топлофикационните дружества, а големите индустриални предприятия също са недоволни от обмисляното повишение за тях от близо 22 на сто.
Нарушен е принципът, че КЕВР контролира само сделките на регулирания пазар, каза Илиев и добави, че на НЕК се предоставя възможност да продава на свободния пазар изкупуваната по задължителни договори електроенергия, на това е невъзможно. „Преплитат се регулирана и нерегулирана дейност, цялата нова схема на ценообразуване няма правно основание и считаме, че е незаконосъобразна”, допълни Илиев.
Той отбеляза, че НЕК ще трупа загуби по най-различни пера - от непризнаване на разходи за ремонти, за доставка на енергията за технологични разходи, от разминаването в квотите, определени за изкупуване на енергия по преференциални цени. От 6.3 процента на 3.5 процента е редуцирана нормата на възвръщаемост при средна норма на възвръщаемост в сектора между 4 и 6.5 процента, отбеляза изпълнителният директор на НЕК.
Още от Бизнес
Как електромобилите превземат света - ефективността им е по-висока, а цената по-ниска
В ЕС всеки трети нов автомобил е електрически
НС прие промени в Закона за кредитните институции на първо четене
Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова поясни, че се въвеждат две европейски директиви, предвижда се санкция, която може да бъде наложена на банка, на финансов холдинг, за принудително изпълнение при неизплащане на финансови задължения
Експерти бият тревога: България влиза в дългова спирала заради наследени финансови капани
Икономисти предупреждават, че новият дълг от 3,8 млрд. евро е следствие от натрупани бюджетни дефицити, ограничена ликвидност и години на отлагани финансови решения