Това показаха разчетите на Електроенергийния системен оператор, обявени днес от Митьо Христозов, шеф на централното диспечерско управление в ЕСО на среща между енергийния зам.-министър Божан Стоянов и тристранен съвет за въгледобив, енергоресурси и минно строителство в икономическото министерство. За първото тримесечие на годината слънчевите и вятърни централи са произвели 5 % от цялото консумирано количество ток в страната, посочи Христозов. Хидроцентралите, които сега са в годишния си пик заради пролетното пълноводие и препълнените язовири, са произвели 11-12 %. Още толкова са произвели и когенерационните централи (т.нар. “кафяв” ток, произвеждан покрай топлинната енергия от топлофикациите и заводските топлоцентрали).
С този небивал ръст на консумираната скъпа екоенергия държавата е преизпълнила в пъти ангажимента си за стимулиране на възобновяемите енергийни източници (когенерациите влизат в тази категория). Като член на Евросъюза България има задължение да достигне 16 % дял на екоенергията в крайното енергийно потребление през 2020 г., а конкретно за периода 2013-2014 г. целта е 11.38 %.
Причина за ограничената работа на топлоелектрическите централи и въгледобивните мини стана комбинацията от свито потребление на ток (заради затоплянето, пестенето на ток в домакинствата и свитият износ) и увеличеното производство (на хидроцентралите и фотоволтаиците). Днес освен производството на АЕЦ Козлодуй електроенергийният оператор ограничи и работата на слънчевите и вятърни централи. На практика обаче заради задължението на държавата да изкупува цялата енергия, която те произвеждат, са били спрени едва 2-3 % от тези централи, посочи Христозов.
Още от Бизнес
Как електромобилите превземат света - ефективността им е по-висока, а цената по-ниска
В ЕС всеки трети нов автомобил е електрически
НС прие промени в Закона за кредитните институции на първо четене
Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова поясни, че се въвеждат две европейски директиви, предвижда се санкция, която може да бъде наложена на банка, на финансов холдинг, за принудително изпълнение при неизплащане на финансови задължения
Експерти бият тревога: България влиза в дългова спирала заради наследени финансови капани
Икономисти предупреждават, че новият дълг от 3,8 млрд. евро е следствие от натрупани бюджетни дефицити, ограничена ликвидност и години на отлагани финансови решения