Това показаха разчетите на Електроенергийния системен оператор, обявени днес от Митьо Христозов, шеф на централното диспечерско управление в ЕСО на среща между енергийния зам.-министър Божан Стоянов и тристранен съвет за въгледобив, енергоресурси и минно строителство в икономическото министерство. За първото тримесечие на годината слънчевите и вятърни централи са произвели 5 % от цялото консумирано количество ток в страната, посочи Христозов. Хидроцентралите, които сега са в годишния си пик заради пролетното пълноводие и препълнените язовири, са произвели 11-12 %. Още толкова са произвели и когенерационните централи (т.нар. “кафяв” ток, произвеждан покрай топлинната енергия от топлофикациите и заводските топлоцентрали).

С този небивал ръст на консумираната скъпа екоенергия държавата е преизпълнила в пъти ангажимента си за стимулиране на възобновяемите енергийни източници (когенерациите влизат в тази категория). Като член на Евросъюза България има задължение да достигне 16 % дял на екоенергията в крайното енергийно потребление през 2020 г., а конкретно за периода 2013-2014 г. целта е 11.38 %.

Причина за ограничената работа на топлоелектрическите централи и въгледобивните мини стана комбинацията от свито потребление на ток (заради затоплянето, пестенето на ток в домакинствата и свитият износ) и увеличеното производство (на хидроцентралите и фотоволтаиците). Днес освен производството на АЕЦ Козлодуй електроенергийният оператор ограничи и работата на слънчевите и вятърни централи. На практика обаче заради задължението на държавата да изкупува цялата енергия, която те произвеждат, са били спрени едва 2-3 % от тези централи, посочи Христозов.