Европейската комисия ще чете енергийните споразумения на държавите-членки с трети страни, преди те да бъдат подписани. Това става ясно от законодателство, върху което днес Съветът на ЕС и Европейският парламент постигнаха съгласие. Очаква се то да влезе в сила от средата на 2017 г., съобщи словашкото председателство на ЕС.
Комисията ще дава становище доколко тези споразумения са в съответствие с европейското законодателство за енергетиката и за единния пазар. Държавите няма да могат да подписват споразуменията, преди да са получили това становище.
Комисията няма да може да им забранява да ги сключват, но ще ги предупреждава за последствията, ако те нарушават европейското право.
Законодателството се отнася за договорите за доставка на природен газ и нефт и е важен елемент от енергийния съюз в рамките на ЕС, който е в процес на изграждане.
Повод за новите правила стана проваленият руски проект за газопровод "Южен поток", който засяга шест членки на ЕС, включително и България. Комисията поиска от тях да предоговорят междуправителствените си споразумения с Русия за този проект, което се оказа трудно.
Подобна е ситуацията с една трета от общо 124 междуправителствени споразумения на държавите-членки с доставчици извън ЕС по данни на Европейската комисия.
Още от Бизнес
Под силен натиск на Тръмп: ЕС на финалната права за търговското споразумение със САЩ
Брюксел се ангажира да премахне вносните мита за американски индустриални стоки и да предостави преференциален достъп за селскостопански и морски продукти от САЩ. В замяна съйзът прие американски мита от 15% върху повечето европейски стоки
Американски частни интереси с непредвидими последици в плана "Тръмп“ за Балканите
Макар самоличността на собствениците на AAFS все още да не е публично известна, компанията е представлявана от две фигури от вътрешния кръг на Доналд Тръмп: Джеси Бинал, адвокат на Тръмп след президентските избори през 2020 г., и Джо Флин, брат на бившия съветник по националната сигурност на САЩ
Държавата затяга коланите, но не за всички: МВР и МО остават извън 10% съкращения
Бюджетен парадокс - правителството остави и силовите структури извън орязването на разходите, в същото време икономиите се топят