Националните работодателски организации призовават браншовите съюзи да не участват в преговорите със синдикатите за определяне на минималните осигурителни доходи за догодина. Според тях осигурителните прагове са остаряла практика, която трябва да бъде заменена с нов модел за определяне на минималната заплата в страната.
Преговорите между браншовите съюзи на работодателите и на синдикатите за праговете за следващата година обикновено се водят през август, за да послужат през септември за съставянето на бюджетите на държавното обществено осигуряване и на държавата. В браншовете, където не се постигне съгласие между бизнеса и синдикатите, праговете се определят административно като обикновено се налага повишение със средния процент.
На 19 август Министерството на труда е разпратило указание за започване на преговори по браншове с прогнозен размер на минимална работна заплата от 460 лв. за 2017 г. (420 лв. през 2016 г., увеличение с 9.5%). Този размер не е съгласуван със социалните партньори, пишат работодателите. Според тях определяните административно минимални осигурителни доходи се разминават драстично със състоянието на отделни браншове, производителността на труда и ръста на цените.
В края на юли работодателските съюзи настояха законодателните разпоредби, свързани с праговете, да бъдат отменени. Те смятат, че тази практика увеличава сивия сектор и ограничава заетостта в отделни региони, сектори, предприятия и на уязвими социални групи с ниска квалификация. Подобни механизми за определяне на прагове по отделни професии, длъжности и икономически дейности не се прилагат в нито една от държавите членки на ЕС, напомнят те.
В писмото им до браншовите съюзи се напомня, че "под натиск на синдикалните организации, в Наказателния кодекс бяха приети текстове за наказателно преследване само на осигурителите за отклоняване от осигурителни задължения в значителни размери, което обезсмисля определянето на прагове".
Още от Бизнес
Строителство у нас рязко губи скорост: За 5 месеца растежът се срина от 6,8% до 0,6%
Словения отчита най-силен месечен растеж – 4,6%, следвана от Словакия с 2,2%, Финландия и Швеция с по 1,0%
Ивайло Мирчев: Със 7 мерки дефицитът може да бъде приземен под 3%
Като пилот Радев би трябвало да знае, че най-важното е къде и как ще кацнеш, не можеш вечно да кръжиш над проблемите
Икономист: Вероятно ни очаква повишение на лихвите по кредитите
„В България традицията е почти винаги да е на плаваща лихва. Пазарът е такъв, по-уязвими сме, но ако има покачване на лихвите, очаквам то да е плавно.“