По-малко еднолични решения да взема председателят на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ). Това  предвижда проект на Реформаторския блок за промени в Закона за банковата несъстоятелност. Предложението е внесено от Мартин Димитров и негови колеги в парламента, съобщи investor.bg.

Според вносителите сега малка част от правомощията на Фонда, и то не най-важните, са предоставени на управителния съвет (УС), а останалите - на председателя. Така той одобрява еднолично бюджета за разноските в производството по несъстоятелност и програмата за осребряване на имуществото на обявената в несъстоятелност банка. Авторите на проекта смятат, че това са огромни интереси и прекомерна отговорност за председателя на УС. Те допълват в мотивите, че одобряването на изготвения от синдика бюджет и на програмата са актове с по-принципно и дълготрайно значение и надхвърлят рутинното оперативно администриране чрез разрешителни актове, което поначало е функция на председателя на УС, и на това основание следва да се решават от колегиален орган.

Извънредните разходи могат да са рискови и е добре да се разрешават от управителния съвет. Необходимо е да се има предвид и размерът на банката, включително частният случай в лицето на КТБ, както и интересите на кредиторите, пише в мотивите.

Там се посочва, че досега в България не е обявявана в несъстоятелност банка от такъв мащаб от гледна точка на размера на активите. Интересът на обществеността към работата на Фонда ще бъде изключителна, поради което колективното обсъждане, публичността и вземането на решения по посочените по-горе въпроси ще минимизира рисковете от вземането на еднолични решения.

Затова реформаторите предлагат с цел по-ефективен контрол и публичност върху дейността на синдика, одобряването на ежемесечния бюджет да става от колегиален орган, а не еднолично от председателя на фонда.

Според сините депутати е необходимо да се засили отчетността на председателя пред управителния съвет. Според сега действащия закон председателят се отчита пред управителния съвет на фонда на всеки три месеца. Предложението е това да става най-малко един път месечно и докладът заедно със стенограмата от направеното обсъждане да се изпраща на ресорната комисия в Народното събрание.

По-голяма отчетност и публичност е предвидена и за редица контролни функции на фонда, включително чрез предоставяне на получаваната там информация на ресорната комисия в Народното събрание.

Сега законът предвижда актовете на фонда да се вписват в отделна книга, която е публична и е на разположение в служебни помещения на фонда по време, определено от председателя на УС. В проекта се предлага книгата да се води и във електронен вид, който да е публично и свободно достъпен на интернет страницата на Фонда.

По отношение на инвентаризацията на активите и пасивите на банката сега в Закона е записано, че синдикът предоставя незабавно на Фонда документите от инвентаризацията и оценката и ликвидационния баланс. Депутатите предлагат тази информация в тридневен срок да се изпраща за сведение на ресорната комисия в Народното събрание. Според вносителите на промените същата парламентарна комисия трябва да получава и отчета на синдика.

Реформаторският блок предлага с промените в Закона за банковата несъстоятелност да се промени и Законът за гарантиране влоговете в банките. В момента УС на Фонда се състои от петима членове, които се определят от Министерския съвет, БНБ и Асоциацията на търговските банки, както и двама членове - съвместно от представителите на БНБ и МС. Предложението на сините депутати е един от участниците в УС да се избира от Народното събрание.

Това се обяснява с целта по-голяма публичност и отчетност на дейността на Фонда и неговият управителен съвет.

Те имат редица правомощия по излъчване на синдик, изготвяне на бюджети, приемане на ликвидационни баланси и т.н. в рамките на едно производство по несъстоятелност на банка, се казва в мотивите.