Николай Марченко

България е по-добре да добива сама природен газ, след като изчака резултатите от проучванията в Черно море, а не да разчита на доставки от Турция или Азербайджан. Това става ясно от ексклузивния коментар за Faktor на известния руски енергиен експерт, съосновател на центъра за анализи RusEnergy Михаил Крутихин.

„Проектите за доставка на газ през Турция за Европейския съюз (ЕС) надали могат да бъдат кой знае колко значително ускорени основно поради технически причини“, пояснява експертът.

Не е оптимистина и прогнозата му за пожеланията на властите в София България да стане газоразпределителен център на източния фланг на ЕС. „И газовият хъб на Черно море, и интерконекторът с Турция остават на ниво „идея“. Перспективиза скоро решения на тези въпроси засега не се наблюдават“, категоричен е Михаил Крутихин.

Според него също така въпреки редовните преговори на властите ни с Баку, няма и сериозна надежда на доставките от Каспийско море: „По море синьо гориво от Азербайджан няма да потръгне...“.

Единственият начин да дойде синьо гориво от Турция към България според съоснователя на RusEnergy е да се задейства работата между Анкара и Багдад за изграждане на съвместно трасе в посока Европа. „Оптимизъм предизвиква турският план за изграждане на газопровода от иракския Курдистан“, казва Крутихин.

По думите му всичко това обяснява колко важно е София да продължава работата си по подготовка на собствен добив в Черно море, за което има подписани споразумения с редица западни компании като австрийската OMV, френската Total, испанската Repsol и британско-холандската Royal-Dutch Shell. “За да можем да прогнозираме достатъчен добив за покриване на нуждите на България, трябва да дочакаме резултати от проучванията на тези морски участъци“, признава Крутихин.

Що касае проекта на София и Атина за създаване на Южноевропейска енергийна борса, която да търгува не само с електроенергия, но и с природен газ, според руския анализатор също е рано да се говори за евентуален успех или провал на проекта. „Засега е рано да се съди за ефективността на подобна борса – опитът ще покаже да ли тя изобщо ще може да проработи“, пояснява Михаил Крутихин.

Експертът коментира и подписването на споразумението между властите в София и Атина за реверсивната (двупосочна) газова връзка Стара Загора – Комотини. „Мога само да приветствам началото на изграждането на интерконектора от Гърция за България – от гледната точка на българския интерес и енергийната сигурност на страните-членки на ЕС...“. „Това е дългоочаквана мерка за диверсифициране на източниците за доставка на енергийни носители“, констатира Крутихин.

Относно опита по диверсификация на източниците на други страни от ЕС-28 и намаляването енергийната им зависимост от „Газпром“, той спомена този на властите във Варшава и Вилнюс – едните вече приеха първия кораб с компресиран природен газ (CNG) oт Катар, другите – се готвят да работят по същия начин със САЩ. „Полша и Литва се присъединиха към страните, които имат алтернативни източници за внос на газ, освен руския. Това оздравява пазара, създава условия за конкуренция и възпрепятства играта на „монопол“, който неминуемо води до политизирани отношения при доставки на синьо гориво», коментира един от от шефовете на RusEnergy. Прогнозата на Крутихин е, че „CNG ще играе все по-голяма роля в газовия баланс на ЕС“.

Анализаторът също така опроверга всякакви опасения от дефицит на природен газ в Европа и транзитните държави, каквито се появяват в началото на всеки отоплителен сезон след кризата от 2009 г. В тази връзка той похвали властите в Киев, намалили зависимостта от монополиста „Газпром“: „Украйна постепенно се учи да живее без руския газ, а в скоро бъдеще ще минава и без транзитирането му“.

Михаил Крутихин признава, че „това е тежък път“, но според него „Украйна има перспектива та да стане един от най-перспективните газови хъбове в интегрираната европейска газоснабдителна система, вместо да остава просто транзитна територия“ (каквато засега въпреки претенциите на София остава България – бел. ред.). Затова според анализатора не бива да се притесняваме от повторението на газовата криза отпреди 6 години. „Тази година можем да изключим вероятност за нова криза дори в случай на рязко застудяване. Резервни количества газ за подобни екстремни ситуации има в резерв достатъчно, в това число и в Украйна“, успокои Михаил Крутихин.