Съдебната система - странно "влюбена" в банката на Цветан Василев
Сметната палата не може да направи проверка за съответствие на декларираните от публичните личности доходи и техните влогове в КТБ. Това стана ясно от коментара на на председателят на одитната институция Цветан Цветков.
В интервю за БНР той посочи, че причината за това е, че в списъците, оповестени през седмицата от синдиците, фигурират максимални суми за последните пет години. Те не са по години и това прави невъзможна проверката.
Според Цветков не са посочени влогове, а сметки. Възможно е вложените средства да са минавали през различни сметки. Но дори да установи несъответствия, Сметната палата не може да направи нищо друго, освен да сезира ДАНС и Националната агенция за приходите. От изнесените през седмицата списъци се видя, че представителите на съдебната власт са сред хората с най-големи суми по сметките.
"Ако наистина се окаже, че има разминаване между декларираните данни и данните от списъка на КТБ, това само ще потвърди по убедителен начин старата ни теза за ограничените правомощия на Сметната палата", каза още Цветков Цветков.
Той припомни, че Сметната палата няма достъп до банковата тайна, а само до публичните регистри. Това ограничение може би е изкушило някои лица на висши държавни длъжности да не декларират пълния размер на средствата, с които са разполагали.
"По-важното е, че НАП се сезира. Само тя може да установи дали хората са разполагали с легални доходи", смята Цветков.
Още от Бизнес
Студен душ за управляващите: БНБ влоши прогнозите си за икономическия растеж през 2026
Основните фактори за ревизията в прогнозата за БВП и инфлацията са свързани с процесите във външната среда и най-вече с конфликта в Близкия изток
Горанов: Кабинетът смята, че може да се поддържа икономиката на астероиди
По думите на бившият финансов министър Владислав Горанов правителството на Радев пропуска шанса за по-амбициозни бюджетни реформи, с дефицит над 3% няма как да се върнем към нормална фискална политика
Фискалният съвет предупреждава за влизане в "неуправляема дългова спирала"
Експертите от съвета посочиха, че дълговото бреме се превръща в структурен дефект на бюджета, тежестта се прехвъля върху бизнеса, а лихвените плащания нарастват рязко и по този начин изземват ресурс от сектори като образование и здравеопазване