Непремереното административно увеличение на минималната работна заплата (МРЗ) е геноцид към нискоквалифицираните кадри. То ги изпраща автоматично или в сивия сектор, или на опашката за помощи за безработица. Това заяви председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев в дискусия с президента на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов по БНТ.

Синдикати и работодатели от месеци си общуват през медиите или чрез писма, тъй като не могат да сближат позициите си за приемането на консенсус и единен механизъм за определянето на размера на минималното възнаграждение.

В бюджета за следващата година е разписано от 1 януари то да се повиши административн от 420 лв. на 460 лв., независимо че преговорите между двете страни се провалиха.

"За последните 3 години МРЗ нараства с 35%, а ръстът на икономиката за същия период е 7-8%. Същевременно средната работна заплата се увеличава 2 пъти по-бавно от минималната и съотношението между двете е най-неблагоприятно в целия ЕС. Стига се до абсурди ситуациии, в които в редица икономически дейности средният осигурителен доход е по-нисък от МРЗ", подчерта Велев. За да се избегне този абсурд, работодателите са предложили договаряне на минималната заплата по сектори: в един тя може да е много над 460 лв., а в други, като хотелиерство и ресторантьорство - значително по-нисък. Димитър Манолов репликира,че това е предложение на КТ "Подкрепа" над 10 години.

"Не бива да забравяме, че имаме трети важен партньор, който държи хляба и ножа- правителството. Не трябва да му даваме възможност да ни подбутва ту едните, ту другите, което в момента се случва 100%, а да намерим приемливи партньорски решения", отбеляза Манолов.

По-рано днес финансовият министър Владислав Горанов защити ръста на минималната заплата от 1 януари.

"Увеличението е заложено още в края на 2014 г. в тригодишната бюджетна прогноза. Докато не се постигне взаимоприемлив механизъм за формиране на МРЗ между работодатели и синдикати, правителството ще продължи да изпълнява предварително набелязаните си стратегии. Ако работодателите са смятали, че темповете на нарастване , предложени в 2014 г., са много бързи, е можело този дебат да започне още тогава", каза Горанов. Според него планираният ръст няма да окаже сериозен натиск върху пазара на труда.