„Усилията при всички случаи трябва да продължат да се правят за двата реактора за несъществуващата АЕЦ „Белене”. Различни институции, включително и НАП, трябва да извършат проверки по отношение на авансовите плащания, дали е бил платен дължимият корпоративен данък в минимални срокове и т.н.”. Това заяви пред Faktor.bg депутатът от Реформаторския блок Петър Славов по повод гласувания в парламента закон за отпускане на 1,2 млрд. лв. на НЕК за плащане на двата реактора за АЕЦ „Белене” към Русия. „Едно от основните неща, което ме притеснява, е дали държавният интерес по това дело е бил защитен по най-добрия начин. За съжаление е имало възможност, която дава законът и Нюйоркската конвенция да се оспори едно арбитражно решение и да се поиска неговата отмяна, когато няма валидно договорена арбитражна клауза, защото всички се съгласяваме, но в крайна сметка договор за строителство на АЕЦ няма. След приключване на делото ми се струва, че можеше решението да се оспори пред съответния съд – Швейцарския върховен съд или българския Върховен касационен съд. Това не е направено и никой не отговаря защо и каква е причината. Възможностите са за намаляване на огромните лихви, които са над 200 млн. лв. върху 400 млн. лв. главница, което е огромна сума. Освен това, публична тайна е, че единият реактор не е произведен на 100%. От БСП искат да строят втора атомна централа, а ние първо трябва да попитаме и тях защо сме осъдени и то на такъв огромен размер. Не трябва да се бърза да се плаща цялата сума на Русия”, категоричен е Славов.

„Не мога да си обясня забавянето на достъпа на арбитражното решение, което получихме, след като законът вече беше гласуван. Казват, че имало клауза за конфиденциалност и за поверителност, но има секретна секция на Народното събрание и най-различни начини да се гарантира тази конфиденциалност. Не може от народните представители да се иска да се гласува нещо, което им се преразказва. Не мога да разбера поради каква причина го направиха. Оттук нататък с колегите си ще настояваме за сформирането на парламентарна анкетна комисия, която да продължи работата на съществувалата за „Белене” в 41-вото Народно събрание, да стъпи на това, което тогава е извършено като проверки и разследване, да включи обстоятелствата около арбитражното решение и да излезе с констатации кой е виновен и към кои длъжностни лица прокуратурата трябва да вземе отношение. Самото арбитражно решение трябва да се изпрати в прокуратурата, след което да последва възмездие за виновниците. Не може да бъде причинена такава огромна щета на страната и пак да няма виновни”, коментира депутатът.