Разходите на Унгария за обслужване на дълга, които възлизат на около 5% от БВП, са най-високите в Европейския съюз. Цените на основните стоки значително са се повишили през последните години, а цените на жилищата и наемите също са скочили рязко — което най-силно е ударило основната маса избиратели на Виктор Орбан.

Изданието Financial Times пише, че покачването на лихвените проценти по целия свят и войната на Русия срещу Украйна са довели до скок на енергийните цени и инфлацията. На този фон експанзионистичната икономическа политика на Орбан е станала далеч по-скъпа.

"Те изпуснаха ключовата възможност да оправят бюджета, когато лихвените проценти бяха ниски, а разходите по дълга бяха само 2% от БВП. Не успяха да се спрат с държавната намеса", казва водещият анализатор в унгарския клон на белгийската банка KBC Давид Немет.

Основни проблеми в унгарската икономика
Орбан спечели изборите през 2022 г. с помощта на мащабен пакет фискални мерки, включително милиарди под формата на данъчни облекчения, които Немет нарече "огромна грешка".

Стимулите доведоха до повишаване на инфлацията в Унгария до най-високото ниво в ЕС, като едва през миналата година тя падна до едноцифрени стойности, по данни на Евростат. За периода 2015–2024 г. кумулативната инфлация е 66,6% – най-високата в блока. Инфлацията при храните достигна пик от 45% на годишна база. На този фон компаниите се въздържат от инвестиции.

"Корпоративното кредитиране изисква предвидима икономика и регулаторна среда. Фирмите няма да планират инвестиции за 10, 20 или 30 години напред, когато има ценови тавани и хаотични секторни и други данъци", казва изпълнителният директор на най-голямата банка в страната OTP Bank Петер Чани.

През последните години Унгария е харчила над 10% от БВП – два пъти повече от средното за ОИСР – за програми за развитие на вътрешната икономика, включително грантове и субсидии, които според бившия управител на централната банка и бивш съветник на премиера Дьорд Сурани "са пропити от корупция и завишени цени и сериозно подкопават конкурентоспособността на частния сектор и цялата икономика".

"Постепенното намаляване на тези разходи с един процентен пункт годишно позволява спестяване на около 2 млрд. евро, или около 1% от БВП всяка година", казва той, визирайки субсидиите за спорт на стойност почти 2 млрд. евро, както и разходите за държавна пропаганда и търговски недвижими имоти. Допълнителни 3–4 млрд. евро годишно могат да дойдат от еврофондове, които в момента са замразени. Но за да се постигне такова преразпределение, Орбан ще трябва да се откаже от основни принципи, върху които е изградено политическото му движение.

Какви карти държи основният съперник на Орбан
Възстановяването на икономиката ще бъде основен приоритет за всеки, който победи на изборите догодина.

Главен съперник на Орбан е лидерът на партията „Тиса“ Петер Мадяр. Той обещава „нов курс“ за „рестарт“ на Унгария. Плановете му включват намаляване на разходите чрез борба с корупцията и „възстановяване на незаконно придобити активи“. Той също така обеща нормализиране на отношенията с ЕС, намаляване на държавните субсидии за избрани фирми и увеличаване на разходите за сфери като работна ръка, здравеопазване и образование.

Но експертите предупреждават, че системата на Орбан вече е толкова дълбоко вградена в икономиката, че не може да бъде демонтирана напълно, без сериозни негативни ефекти върху цялата икономика и финансовата система. Големи компании, които внезапно ще загубят държавни поръчки, ще се сблъскат с реална конкуренция или ще понесат последици за незаконната си дейност, могат бързо да станат неплатежоспособни.

Основни новини за унгарската икономика
Financial Times писа, че замразяването на европейските средства е нанесло удар по Унгария. Бюджетният дефицит през 2024 г. надхвърля 4,5% от БВП, което засилва политическото напрежение.

На 11 февруари стана ясно, че инфлацията в Унгария е скочила повече от очакваното – потребителските цени през януари са се увеличили с 5,5% на годишна база, най-големият скок за последните 13 месеца, в сравнение с 4,6% през декември.

На 12 май бе съобщено, че бюджетният дефицит на Унгария е достигнал рекордно ниво през април, тъй като плащанията по лихви са надминали ръста в приходите от данъци. Правителството е било принудено да замрази някои разходи.