,,Глобалната икономика се намира в една безпрецедентна криза. Сега имаме нужда от иновативни и нестандартни решения, които да приложим на практика. ДДС не е променян у нас от 20 години, а наши съседи имат диференциран данък в туристическите си услуги за нощувките и храненето, както е в Гърция. Просто там са преценили, че това би било една антикризисна мярка, която да стимулира вътрешното търсене'', заяви в студиото на "Плюс-минус" по Нова телевизия икономистът Румен Гълъбинов.

,,Разбира се, ДДС може да бъде намален и като обща ставка до 15 процента, тъй като това се позволява от Европейската комисия. Но това е и въпрос на възможности на нашата икономика. При всички положения обаче намаляването на ДДС-то ще повлияе положително върху българската икономика'', смята икономическият експерт.

,,При увеличение на търговския ни оборот бихме могли да компенсираме приходите от бюджета в един средносрочен план. 2/3 от структурата на БВП-то се формира от вътрешното потребление в България'', посочи още Гълъбинов.

От своя страна икономистът проф. Гарабед Минасян заяви: "В началото на кризата бе споменато от финансовия министър, че няма да има никакви промени в данъчната система, но по-натам почнаха да се появяват различни предложения и изведнъж нашият премиер рече и отсече, че ще има промяна по отношение на ДДС-то, давайки ясно да се разбере, че той е капитанът на кораба."

,,Цялата работа опира до начина, по който се взимат решенията в нашата държава. Каква е причината да е точно девет процента, например? Цените ще спаднат ли? Според мен няма нужда от стимулиране на търсенето в туризма и ресторантьорството. Нашата данъчна система има нужда от основно преосмисляне. Сега ДДС-то е в размер на 20%. В развития свят се следи за определена хармония от приходите от косвени и преки данъци, като при нас косвените данъци надделяват, защото са по-лесни за взимане. А какво става с преките данъци? Трябва да има преразпределение на данъчната тежест'', коментира още проф. Минасян.

,,,Според мен трябваше да се стимулират по-скоро производителите, като се коригира корпоративният данък, например. Защото, когато отиваме в Гърция или Турция, ние не плащаме по-малко, но сме много по-доволни от услугите, за които плащаме'', посочи той.