Владимир Милов, бивш зам. министър,  съратник на Алексей Навални

Благополучната ситуация съществува само в Москва и Санкт Петербург. Така обикновено е прието да се говори и така казва мнозинството коментатори, но това не отговаря особено на действителността. Ако за Москва ситуацията наистина в много отношения е по-добра, макар и там да има сериозни проблеми, то икономиката на Санкт Петербург напоследък буксува изключително тежко и демонстрира огромни затруднения.

Това е Владимир Милов и ние продължаваме нашия видеосериал за кризата в руските региони.

Отдавна обещавах на зрителите подробно да поговорим за Санкт Петербург, защото напълно незаслужено той винаги се споменава в пакет с Москва. Ясно е – две столици.

Санкт Петербург е голям и икономически развит регион и по логика животът там би трябвало да е по-добър, по-близък до московския. Но в действителност това изобщо не е така.

Санкт Петербург изостава значително от Москва по общото равнище на икономическо развитие и благосъстоянието на гражданите. Напоследък градът изпитва далеч повече икономически проблеми, отколкото човек може да си представи.

Ето един пресен пример. Подготвях това видео отдавна, но новините от януари допълниха картината. Санкт Петербург влезе в топ три на най-лошите руски региони по темпове на свиване и закриване на бизнеси. Това показва изследване на „ФинЕкспертиза“. През 2025 г. в Петербург са изчезнали около 2500 компании според Федералната данъчна служба. 

Какво всъщност се случва с икономиката на Петербург? Нека да го разгледаме подробно. Това напълно разрушава мита, че Петербург е някаква благополучна икономическа територия, подобна на Москва. В действителност икономическите проблеми там много повече напомнят трудностите в останалите региони на Русия, с изключение на Москва.

Петербург изостава от Москва

За да се разбере разликата с Москва, препоръчвам да се погледне рейтингът на регионите по заплати, публикуван от РИА Новости. Той сравнява нивата на възнагражденията в различните части на Русия, включително средната заплата в водещите отрасли – именно тези, които създават основната добавена стойност и в които работят най-квалифицираните специалисти.

По тези данни средната заплата в ключовите отрасли в Москва е около 300 000 рубли месечно, докато в Петербург – едва 170 000, тоест почти два пъти по-ниска. Петербург дори не попада сред регионите с най-високи заплати за квалифицирани кадри.

Подобна е картината и при средната чиста заплата. През първата половина на 2025 г. тя е около 175 000 рубли в Москва и едва 122 000 в Петербург. Да, тези цифри са статистически и не отразяват реалните доходи на повечето хора, защото се изкривяват от огромните заплати и бонуси в големите корпорации и банки. Но дори така те показват, че средното равнище на заплащане в Москва надвишава това в Петербург с над 40%.

Петербург се намира по-скоро сред по-добрите „средняци“, но е много далеч от Москва. Това означава и по-висока задлъжнялост на населението – при по-ниски доходи хората са принудени да теглят повече кредити, за да поддържат нормално потребление. В Москва съотношението между средния дълг и заплатата е около 35%, докато в Петербург – 52%. Тоест петербургчани отделят значително по-голяма част от доходите си за обслужване на кредити, които при сегашните лихви са изключително скъпи.

Рекорден бюджетен дефицит

В Петербург е налице пълна разбалансировка на публичните финанси. Градът е сред най-зле представящите се региони по бюджетен дефицит. През 2025 г. бюджетът е завършен с дефицит от близо 70 милиарда рубли, а бюджетът за 2026 г. е приет с рекорден дефицит от почти 200 милиарда – най-големият в историята на града.

За да покрие този недостиг, Петербург ще бъде принуден да заема огромни суми от търговските банки и чрез облигации, което при сегашните лихви е изключително скъпо. Това вече води до замразяване и отлагане на ключови градски проекти – включително нови станции на метрото и мащабни транспортни проекти.

Растящи регионални данъци

За да запуши бюджетните дупки, градската администрация увеличава данъчната тежест върху бизнеса. Повишени са данъците върху имуществото, а кадастралната стойност на недвижимите имоти е преразгледана, което води средно до 17% ръст. В комбинация с по-високия ДДС, увеличения данък печалба и ограниченията за малкия бизнес това оказва огромен натиск върху предприемачите.

Неплатежи, фалити и затваряния

Изследвания на Санктпетербургския държавен икономически университет показват рязък ръст на неплатежоспособността. Около 40% от предприятията имат сериозни проблеми с ликвидността, а 15% са изправени пред реален риск от фалит. Засегнати са строителството, промишлеността, машиностроенето, хранителната индустрия и услугите.

Затварят масово кафенета, ресторанти, магазини, търговски центрове. Потребителското търсене спада, оборотът на търговията на дребно през 2025 г. е на практика нулев ръст, което поставя Петербург около 70-о място в страната по този показател.

Реалните доходи намаляват, защото официалният ръст на заплатите не покрива реалната инфлация, която според инфлационните очаквания е 13–15%. Просрочените кредити растат с над 30% за година, а делът на проблемните заеми се увеличава бързо.

Туризмът няма да спаси града

Туристическият потенциал на Петербург е огромен, но днес той не се реализира. През 2025 г. ръстът на туристите е едва 7%, при 23% година по-рано. Външният туризъм намалява, включително от Китай, а вътрешният туризъм също ще се свива заради обедняването на населението и растящите цени.

Четири основни причини за кризата

Първо – откъсването от Европа и ориентацията към Китай, от което Петербург губи най-много заради географията и логистиката.
Второ – монополизираната икономика, концентрирана в Москва, където отиват основните бюджетни потоци.
Трето – забавянето на военния сектор и замразяването на финансирането.
Четвърто – лошото управление на града и рекордните бюджетни дефицити.

Митът, че в Петербург ситуацията е по-добра от останалите региони, не отговаря на реалността. По много показатели тя дори е по-лоша. Това е пряк резултат от икономическата и политическа безизходица, в която страната е вкарана. Кризисът в регионите продължава.