Икономист: Законът за „Лукойл“ крие риск от одържавяване и възможност Русия да съди България

Новият закон, който дава възможност за назначаване на особен управител в „Лукойл Нефтохим Бургас“, по начина, по който съществува, крие рискове от международни дела и потенциално одържавяване на активите, ако не бъде допълнително прецизиран.

Това коментира в ефира на Би Ти Ви главния икономист Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията.

Според него приетият в България модел стъпва върху германската практика за управление на активи на санкционирани компании, но липсват ключови правни механизми, които Германия е включила, за да избегне правни спорове и финансови санкции.

„Изисква се много по-детайлно разписване на това, точно по какви процедури Министерският съвет извършва тази продажба. Българският закон е рефериран към така речен скрининг на инвестициите в Закона за чуждестранните инвестиции.  Но няма разписани детайл как точно ще се осигурява съгласието на собственикът. Проблемът, който се крие - са евентуални правни последствия, каквито имаше в Германия. Тоест Русия разбира се атакува решението в съдилищата и всяко едно решение по продажба ще бъде атакувано. Точно това е голямата опасност. По-сериозният елемент обаче е, че тази опасност дефакто намалява ефективността на санкциите на американската служба за презокеански активи ОФАК. И това вече поставя под проблем самото съгласие на Американската администрация, тъй като това реално ще намали силата на американските санкции.

По думите му липсата на прецизирани механизми за продажба на активи може да доведе до обвинения в одържавяване, което да отвори възможност Русия да съди България пред международни инстанции. „В нашия закон е написано сравнително общо, че след пазарен анализ може по решение на Министерския съвет да има разпореждане с активите. Разбира се, може да има и други разпоредби в други закони, които да се прилагат, но това, което прави впечатление - е,  че германският подход беше много по-последователен. Т.е. той идваше пряко от политиката, всички политически партии бяха съгласни с това законодателство. Той стъпваше на закон от 1975 година, закон за енергийната сигурност и този закон беше разширен и допълнен,  така че се занимава с конкретния случай. Това, което в момента ние имаме и като допълнителен бонус - е, че знаем какво практически се е случило с особените управители в Германия“, каза Стефанов.

Според него назначаването на особен управител е положителен механизъм — той гарантира стабилност на доставките и работата на рафинерията. Управителят ще има контрол върху финансовите потоци и договорите за суров петрол. Експертът обаче настоява за ясно разписани стъпки при евентуално разпореждане с активи: „Сегашната рамка създава възможност решенията да не подлежат на съдебен контрол, което е тревожно.“