Памет за великия войвода, който се жертва, за да запази в края на въстаническите действия цивилното население от унищожение и всички бягащи жени, деца и старци успяват да се изтеглят безопасно към свободна България
Илинденското въстание избухва на днешния ден в първо в Македония - в Битолски революционен окръг, където е най-мащабно, а после и в Одринска Тракия - на Петрова нива в Странджа, на празника Преображение. Третата вълна е на Кръстовден, в Серски революционен окръг. Участват българите от цяла Македония и Одринска Тракия, които заедно, като един народ се вдигат да се бият със своите поробители. Именно поради това организацията им се нарича ВМОРО - Вътрешна македоно-одринска революционна организация, а не просто ВМРО, както е позната в днешни дни.
Днес в Банско се прави
възстановка на гибелта на четата на Радон Тодев,
велик войвода от Банско, който се жертва, за да запази в края на въстаническите действия цивилното население от унищожение и всички бягащи жени, деца и старци успяват да се изтеглят безопасно към свободна България.
Вечерта преди това Радон Тодев и четата му са опяти живи в черквата в Банско като една смъртна дружина, с ясното съзнание, че на следващия ден отиват на своята сигурна гибел в защита на своите сънародници.
Всички четници са се жертвали в последното сражение с османските части - независимо от предложението на турския командир да се предадат и да запазят знамето, оръжията и животите си. Вместо това, те се борят до последния човек - дори след като патроните им се изчерпват. Всеки един от седемдесетте четници
губи живота си в битката с над 1600 турски войници
Благодарение на тяхната саможертва, българското цивилно население успява да прекоси границата невредимо.
Днес за пръв път тук се прави истинска възстановка на част от Илинденската епопея, а именно сраженията на Радоновата чета. Използвани са автентични облекла и въоръжение от епохата и всичко е пресъздадено до най-малката подробност, по записките на участници в тези събития. Едно изключително родолюбиво събитие, на което се радват малки и големи. Така паметта за подвига на четата на Радон Тодев остава жива.
Вечна слава на всички герои, дали животите си за свободата на България и своите сънародници!
Още от На всеки километър
"Забранената" София: знакови места, където дишаше свободата въпреки соца
Интересно е, че много от тези места в пространството на столицата ни са били предмет на особено засилен интерес от страна на „органите“ и свързаните с тях институции
Валуевският циркуляр (1863 г.): когато царска Русия забранява книгопечатането на украински език
„Отделен малоруски език никога не е съществувал, не съществува и няма да съществува, а езикът, използван от простолюдието [т.е. украинският], не е нищо друго освен руски език, само че опорочен от полското влияние“
Четири години от масовото убийство на украински военнопленници в Оленивка
Едно от най-чудовищните руски военни престъпления, което не трябва да бъде забравено