След приемането на еврото в Хърватия има ръст на Брутния вътрешен продукт с 2.8% и спад на инфлацията от 10 на 8%
Страната ни няма време за губене по пътя за Еврозоната. Около това мнение се обединиха участниците в дискусионния форум "Еврозоната и бизнесът - предимства и предизвикателства", организиран от Съюза за стопанска инициатива (ССИ).
България много отдавна е взела стратегическото решение да се присъедини към Еврозоната. Това заяви Владимир Данаилов, член на Управителния съвет на Съюза за стопанска инициатива. “Мисията на Съюза е да спомогне за гладка подготовка и информираност на бизнеса по пътя към Еврозоната, да бъде партньор на държавата с инициативите, които следват, заедно с партньорите ни от Хърватия и Румъния”, коментира Данаилов.
“Ние не сме в началото на пътя, ние сме на финалната права и сме на важна и може би най-трудната част от този път чрез присъединяване на страната ни към Европейския банков съюз и българския лев към Европейския валутен механизъм”. Това заяви Илия Лингорски от Управителния съвет на БНБ по време на форума, посветен на предимствата за бизнеса и икономиката от приемането на еврото.
“България ще трябва да подготви най-вече банковото си звено за успешното преминаване към еврото. Процесът е много сложен и трябва да сте наясно с това. Не е нито бърз, нито лесен”, заяви Мислав Бъркич, старши съветник в дирекция „Европейски отношения“ на Хърватска национална банка. Той добави, че има съществени предизвикателства и бизнесите трябва да отговорят на определени изисквания. Като пример посочи, че банкоматите трябва да преминат към разплащания в евро, заемите и депозитите трябва да се превалутират.
“Комуникацията е основният инструмент за успешно присъединяване към еврозоната, но е много важно държавата да има адекватни послания както към бизнеса, така и към гражданите”, сподели Давор Мажетич, президент на Съюза на хърватските работодатели. Първите месец и половина след приемането на еврото бяха трудни, но сега вече няма съмнения в бизнеса дали това е било правилната стъпка - даже напротив, допълни Мажетич.
След въвеждането на еврото в Хърватия - от началото на годината до края на първото тримесечие на 2023 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на страната е нараснал с 2,8 % и е един от най-високите в Европа и целия ЕС. Съобщи Огнян Златев - ръководител на Представителството на Европейската комисия в Хърватия. И даде Хърватия за пример като държава, постигнала най-тясна интеграция в рамките на Европейския съюз.
Експертите, присъстващи на форума, се обединиха и около тезата, че за да може страната ни да премине успешно към еврото е нужна политическа стабилност и последователност.
“Сега не е моментът да си "играем" с еврозоната. Не е моментът да си казваме - добре, може би след пет години ще влезем там. Същото е и по отношение на Шенген и визовите ограничения със САЩ. Няма време за фрустрация, за емоции и за гняв, имаме нужда от това да си сътрудничим и партнираме”, категоричен беше Дан Шомон – бизнес и политически консултант, ръководил кампанията на президента Барак Обама. Той добави, че Румъния и България се намират в един от най-критичните моменти и всички политици трябва да мислят и работят за бъдещето на двете страни.
В дискусионния форум: "Еврозоната и бизнесът - предимства и предизвикателства", организиран от Съюза за стопанска инициатива (ССИ), участие взеха още: Кристина Йонеску – директор на Дирекция „Стратегии, програми и проекти“ на Румънската камара за търговия и индустрия, Зорница Русинова - председател на Икономическия и социален съвет на РБългария, представители на парламентарно представените партии, представители на бизнеса. Водещ на събитието беше политологът доц. Стойчо Стойчев.
Още от Бизнес
WSJ: Скандинавската формула за просперитет в опасния и фрагментиран свят
Предишният свят е изчезнал. Русия заплашва територията на скандинавските страни, Китай заплашва пазарите им и вече не могат да разчитат на САЩ за защита, но те намират път да се адаптират към новата реалност.
Тод Боули прояви интерес към активите на „Лукойл“, включително българската рафинерия
Милиардерът има подкрепата на американското правителство и влиятелни фигури от Персийския залив, свързани със семейство Тръмп, за да участва в наддаването за международните активи на „Лукойл“
България напуска московска банка, НС одобри връщането на 15,1 млн. евро за 20 години
Зам.-министърът на финансите Людмила Петкова посочи, че със споразумението с Международната банка за икономическо сътрудничество се уреждат взаимни условия с нея , така че страната ни да не бъде ощетена