Михаил Ходорковски, Борис Березовски, Роман Абрамович и... Илон Мъск. Северноамериканският мултимилиардер, подкрепящ Доналд Тръмп, все по-често е наричан в американските медии „олигарх“.

Сравнение, което се дължи, най-общо казано, на огромното му състояние, влиянието, което е имал върху кампанията на Доналд Тръмп, и политическата роля, която би могъл да играе в бъдещата републиканска администрация. На 12 ноември новоизбраният президент го назначи за съветник по „ефективността на правителството“ - роля, чийто обхват все още не е определен. Всички тези фактори биха могли да оправдаят поставянето му в една и съща категория с всички „нови богаташи“ от хаотичния постсъветски период, считани в руската история за съществен компонент на епохата на Борис Елцин.

Олигарх или барон-разбойник?

Възможно ли е Илон Мъск да е съвременната северноамериканска версия на Михаил Ходорковски, бившия най-богат човек в Русия, принуден да отиде в изгнание през 2013 г.? „Бих го видял по-скоро като американския еквивалент на Анатолий Чубайс [архитект на приватизацията от 1990 г. и наричан „баща на руските олигарси“, бел. ред.] и мога да разбера сравнението с руските олигарси“, казва Джеф Хоун, американски политолог, специализирал в Русия в Лондонското училище по икономика.

Според него шефът на X, Tesla и SpaceX е по-близо до олигарх от 90-те години на миналия век, отколкото до влиятелен мултимилиардер от американския Златен век. „Бароните-разбойници„ от края на XIX в. - Корнелиус Вандербилт, Джон Д. Рокфелер и Андрю Карнеги - със сигурност са искали да имат политическо влияние, но са се опитвали да го упражняват по-дискретно и не толкова директно, колкото Илон Мъск“, обобщава Джеф Хоун.

Неговата много показна подкрепа и около 200-те милиона долара, които неговият политически комитет събра, за да помогне на републиканския кандидат да спечели, напомнят по-скоро за начина на действие на руските олигарси. Тези бизнесмени „не използваха дискретност, за да постигнат целите си“, обяснява Стивън Хол, специалист по руска политика в университета в Бат.

Стивън Хол описва олигарха от 90-те години на миналия век като бизнесмен, който е станал изключително богат, който „контролира сектор от икономиката, притежава поне една медия, излиза много бързо на политическата сцена и за предпочитане е да притежава и банка“.

Илон Мъск, несъвършеният олигарх

Това експресно описание показва приликите с Илон Мъск. Най-богатият човек в света има доминираща позиция в сектора на електрическите автомобили с Tesla, а също така би искал да убие американската аерокосмическа индустрия. Той купи X, еквивалента на влиятелна медия през 21-ви век, и се очаква да играе политическа роля в администрацията на Тръмп като един от ръководителите на Департамента за правителствена ефективност.

Друга специфика на олигарсите е, че „професионалните им дейности често са били свързани със стратегически за държавата сектори“, отбелязва Джеф Хоун. Те контролираха петрола, стоманата и медиите, а политическото влияние, което си купуваха, означаваше, че винаги са били в добра позиция при възлагането на обществени поръчки.

Илон Мъск е изложен на същия риск от фаворизиране. Оцеляването на неговата космическа компания SpaceX зависи до голяма степен от обществените поръчки и някои американски коментатори се опасяват, че Доналд Тръмп ще му се отблагодари за подкрепата, като умножи бизнес възможностите в негова полза.

Но сравнението има своите граници. Първо, Илон Мъск не притежава никакви банки. Второ, неговите отношения с политиката са различни от тези на олигарсите. Последните „много искаха да бъдат избрани в Думата или да заемат политическа роля“, отбелязва Стивън Хол. Роман Абрамович е бил губернатор на област Чукотка в руския Далечен изток. „Говори се, че в разцвета на своята власт Михаил Ходорковски си е купил една трета от избраните представители на Русия“, посочва Стивън Хол.

Илон Мъск не следва тази логика. „Той е противник на естаблишмънта и не го виждам да се стреми към политическа кариера“, твърди Джеф Хоун.

Целта на американския милиардер също не е същата. Олигарсите ограбват държавата, „за да се обогатят лично и след това да живеят добре на Запад. Изглежда, че Илон Мъск не е воден от желанието да напусне Съединените щати, а по-скоро от желанието да преобрази Америка според своите ценности и тези на Доналд Тръмп“, обобщава Джеф Хоун.

Рискове за демокрацията

Въпреки тези малки разлики, превръщането на Илон Мъск в олигарх от типа „made in America“ трябва да бъде повод за тревога, смятат експертите. „Ако вторият мандат на Доналд Тръмп е слаб, с институции, които не функционират правилно по същия начин, както в Русия на Борис Елцин, съществува риск чираци-олигарси като Илон Мъск да се възползват от ситуацията, за да се обогатят за сметка на американската демокрация“, обобщава Стивън Хол. "Става въпрос за отслабване на върховенството на закона. Както в Русия през 90-те години на миналия век, целта на Илон Мъск днес е да премахне всички институции и правила, които биха могли да навредят на икономическите му интереси“, добавя Джеф Хоун. И проблемът не се изчерпва с Илон Мъск. Ако той постигне своето, „и други ще искат да направят същото“, казва Джеф Хоун. Един олигарх е добре, но двама, трима или дори повече, тогава казваме - ало, щетите.  БГНЕС


Вашингтон / САЩ