Въпреки че повечето от нас приемат 24-часовия ден за даденост, нови изследвания показват, че това не винаги е било така – и няма да остане такова завинаги. Учени от Техническия университет в Мюнхен (TUM) откриха, че денят на Земята постепенно се удължава, и в рамките на стотици милиони години може да достигне 25 часа.

Ротацията на Земята не е фиксирана. Планетата се състои от различни твърди и течни слоеве – ядро, мантия, атмосфера, океани – всеки от които взаимодейства и влияе върху скоростта на въртене. Събития като земетресения, топене на ледниците и промени в атмосферното налягане могат да доведат до микроскопични, но измерими промени в продължителността на деня.

TUM разработва специализирана технология – лазерен жироскоп, разположен под земята в обсерваторията Wettzell. С помощта на прецизни лазери и огледала той отчита разликите в скоростта на ротация с точност до девет десетични знака. Това прави възможно измерването на дневни промени в рамките на микросекунди, които остават невидими за обикновения човек, но от огромно значение за науката.

Точните измервания на ротацията не са полезни само за астрономията. Според водещия изследовател Улрих Шрайбер, промените във въртенето на Земята играят ключова роля при моделирането на климатични явления като Ел Ниньо. Колкото по-точни са данните за ротацията, толкова по-добри стават климатичните прогнози и разбирането за динамиката на атмосферата.

Това е особено важно в контекста на глобалното затопляне и необходимостта от дългосрочни моделиране на екстремни метеорологични явления.

Историята на продължителността на деня не започва от днешните 24 часа. По времето на динозаврите денят е бил около 23 часа, а преди 1.4 милиарда години – едва 18 часа и 41 минути. Това означава, че въртенето на Земята постепенно се забавя от самото ѝ съществуване.

Причините включват гравитационното взаимодействие с Луната и „приливното триене“, което бавно изтегля енергия от въртенето на Земята.

Макар промяната да се случва бавно – около 1.7 милисекунди на век – тя има реални последствия:

• Сателитни навигации и комуникации: Много от технологиите ни изискват изключителна точност при изчисленията на време и координати. Неточности в ротацията могат да доведат до грешки в GPS, телекомуникации и космически мисии
• Моделиране на времето: Дори малки колебания влияят на изчисленията в прогнозите за времето, особено при глобални системи като циклони и океански течения
• Биологични ритми: Хората и животните разчитат на цикъла ден-нощ. Въпреки че промяната е бавна, продължителните вариации могат да окажат влияние върху съня, поведението и сезонните адаптации.

Ако тенденцията се запази, след около 200 милиона години денят ще е с час по-дълъг – 25 часа. Вероятно нито едно съвременно живо същество няма да стане свидетел на този момент, но наблюденията върху ротацията разкриват важни аспекти от еволюцията на планетата и нейното вътрешно състояние.

С помощта на прецизни измервателни технологии като тази на TUM, учените могат не само да разберат миналото на Земята, но и да подобрят предвиждането на климатични процеси, да изследват вътрешната ѝ структура и да напишат нови глави от историята на нашата планета.