Снощи, в Литературния клуб на Столичната библиотека на площад „Славейков“ се събраха приятели, съмишленици и почитатели на Пламен Асенов — писател, журналист, De Profundis (гласът от бездната), както сам се наричаше. Поводът бе премиерата на петия, последен том от неговата изключителна поредица „Великите европейци“ — дело, което и след смъртта му превърна мисълта му в мост между миналото и съвремието, между духа на Европа и пулса на днешна България.

Сред дошлите да почетат паметта и творчеството на Пламен Асенов бяха Едвин Сугарев — поет, политик и общественик; Михаил Вешим — журналист от в. „Стършел“; илюстраторът на изданието Александър Гьошев; скулпторът Иван Тотев, Иван Анчев — съпредседател на Атлантическия съвет на България (АСБ); членове на АСБ; журналистите, общественици и други. Събитието бе организирано от Атлантическия съвет на България, Faktor.bg и в. „Стършел“.

Вече повече от година De Profundis мълчи. Но думите на Пламен Асенов продължават да говорят. Те са навсякъде — в книгите му, в поезията, пиесите, в над четиристотинте есета за „Великите европейци“. А във всяка негова дума има следа от борбата му за свобода, за истина, за достойнство.

Снощи De Profundis проговори чрез 5-ия том на поредицата "Великите европейци" - от Хераклит до Андрю Лойд Уебър, който беше представен през погледите на Едвин Сугарев, Михаил Вешим и художника на изданието Александър Гьошев.

Всеки един от тях изтъкна по свой начин, че и това, за жалост последно издание от поредицата, представлява едни вълнуващи литературни приключения и знания за съдбите на хората, оформили духа и облика на нашата Европа, а и на целия човешки свят", каквато всъщност е и изначалната идея на Пламен Асенов. Изтъкнаха неговия талант, оригинално мислене и ерудиция, които придават особен характер и автентичност на текстовете му. Артистични и с чувство за хумор, те проектират неговите по-големи амбиции - не просто да информират и развличат читателя, но и да го ограмотяват. 

Казват, че времето лекува чрез забрава. Но не — времето не лекува. То само разширява болката, докато се превърне в част от отсъствието, особено когато става думи за добри приятели и съмишленици. А това, че Пламен Асенов си отиде без време от този свят, пълен с идеи за нови проекти, не означава, че неговият глас — ясен, дълбок и безкомпромисен, ще премине тихо като през пустиня.

ГЛАСЪТ МУ НЯМА ДА ПРЕМИНЕ ТИХО КАТО ПРЕЗ ПУСТИНЯ

Михаил Вешим

„Навремето, когато бяхме деца, с брат ми имахме един чифт дънки. Обуваше ги този, който стане по-рано.

Оттогава имам навика да ставам рано – още към 5.30.

Благодарение на ранното ставане открих „Великите европейци” – една поредица на Пламен Асенов, която дълги години вървеше в сряда рано сутрин по програма „Хоризонт”. Поредицата беше продукция на БНР-Пловдив.

Щом чух няколко есета от „Великите европейци”, станах верен слушател и почитател на автора Пламен Асенов. Харесвах артистичността и чувството за хумор, с които той разказва на слушателя за великите хора на нашия континент, за личностите, които са променили света и на които дължим нашата цивилизация – от античността до днес. Научавах неизвестни и любопитни неща за творци и учени, за философи и политици и се чудех какъв ли труд трябва да е положил авторът за всяко от своите петнайсетминутни парчета. Къде е ровил, по какви библиотеки и енциклопедии, защото неговите есета не бяха просто факти, копнати от интернет по метода копи-пейст. Пламен Асенов разказваше увлекателно, не само ни запознаваше  с биографиите на своите европейски герои и с творческите им постижения, ами го правеше популярно, разбираемо дори за сънения още слушател. Та докато търка очи и се прозява, същият този слушател да схване най-важното за философите Кант или Хегел, за композиторите Моцарт или Бетовен, за политиците Бисмарк или Чърчил. Особен талант е нужен, за да вкараш в петнайсет минути или в две странички най-важното и интересното за големи личности, за които са писани много и дебели книги. Това го може само творец с аналитична мисъл и  богата обща култура.

По това Пламен Асенов се отличаваше от другите журналисти. Макар и през по-голямата част от живота си да е работил като журналист, той имаше нежурналистически интелект и култура. Поставяше си по-високи и амбициозни цели – не просто да информира, а да ограмотява тоя народ. Да му покаже примери, които да го възвисят – както бе казал един писател в романа си. Тази своя поредица за „Великите европейци” Пламен предвиждаше да е в десет тома. За съжаление, не можа да ги види издадени, но, доколкото знам, ги е написал и подготвил. Така, че те ще продължат да излизат и след него…

Днес ние държим в ръцете си петия том от поредицата. И си спомняме за Пламен и за неговия колосален труд, към който той подхождаше с отговорност и отдаденост, с една цел - да остави на българския читател и слушател ясното послание – българино, ти си европеец,  бъди европеец! Защото и Пламен споделяше тревогата на сатирика Алеко – че сме европейци, но не чак дотам.

Когато той си отиде, от ефира си отиде и неговата поредица. „Хоризонт” и радио Пловдив спряха излъчването на неговите есета в сряда сутрин.

Защо го направиха – още се чудя! Сякаш от БНР могат да предложат нещо по-стойностно на слушателите си от „Великите европейци” , поредицата на Пламен Асенов… Е, не могат. Чух какво се излъчва в сряда сутрин на мястото на „Европейците”, оттогава смених станцията.

Ако познавах генералния директор на БНР, радиото, което се финансира от нашите данъци, щях да се застъпя за подновяване на  излъчванията на  „Великите европейци”.

Ако имах достъп до министъра на образованието, на него пък бих му казал да включат в програмата някои от  есетата на Пламен. За писатели – в учебника по литература, за политици, повлияли на хода на историята – в учебника по история, за  физици – в учебника по физика и т.н.  От такива четива и примери се нуждаят подрастващите, а не от жития на светци или схоластични религиозни проповеди, каквито се готвят да им  наложат в часовете по новата дисциплина „Религия и добродетели”.

За съжаление, не мога да им въздействам по друг начин, освен да го кажа тук пред вас и да го напиша в „Стършел”. Където те, генералният директор и министърът, няма да го прочетат.

Но това не ме натъжава… Защото съм сигурен, че делото на Пламен Асенов няма да пропадне и гласът му „няма да премине тихо като през пустиня….” 

Все един ден в радиоефира пак ще се чуе китарата на Ричи Блекмор с „Одата на радостта”  - с нейния китарен риф започваше и завършваше всяко есе от поредицата.

Сигурен съм, че и поредицата от книги с есета ще намери своите читатели и почитатели.

И тепърва ще бъде оценено  богатството, което  остави Пламен Асенов – не само на нас, неговите приятели, а на всички българи, които се усещат  европейци.