Имаме желание да подкрепим Северна Македония за започване на преговори с ЕС, но не можем да правим компромиси, за да продължи антибългарската кампания в Скопие. Това заяви външният министър Екатерина Захариева по повод актуалните отношения между двете страни.
Късно снощи Захариева бе в Берлин, където се срещна с министрите на външните работи и на европейските въпроси на Северна Македония. За тази среща тя обясни, че има напредък по отворените въпроси, но въпреки напредъка след петчасови преговори България не е в състояние да одобри преговорната рамка.
През последните два месеца българската страна предупреждава, че може да не одобри първата междуправителствена конференция, нито преговорната рамка между Северна Македония и ЕС. Според Захариева обаче все още има шанс това да не се случи. Премиерът Бойко Борисов преди време постави срок до 10 ноември спорните въпроси да бъдат изчистени.
Захариева разказа, че обявената вчера петчасова среща с колегата ѝ Буяр Османи и министъра за европейските въпроси Никола Димитров е завършила с някакъв напредък, но той все още не може да доведе до одобрение. Според нея има напредък по няколко теми. Северна Македония има готовност да заяви, че и новото ѝ име не представлява териториални претенции към географския регион Северна Македония (част от който е в България). Друг пробив е сближаването на позициите по начина, по който ще се назовава непризнатият от България македонски език. Тя обаче не съобщи подробности.
Захариева изтъкна, че досега МВнР и правителството са запазвали мълчание по преговорите със Северна Македония. Основният проблем според нея е, че договорът за добросъседство, подписан преди 3 години, не се спазва.
"Ясно е записано, че трябва да се спазват добросъседските отношения и договорът с България. За съжаление през последната година наблюдаваме трайно и системно неспазване на този договор. Не говоря само за историческата комисия", каза Захариева.
Тя поясни, че Скопие не спазва ангажиментите, свързани с Коридор номер 8, създава пречки пред български инвеститори, не се придържа към формулата за езика, заложена в договора, и т.н.
За историческата комисия Захариева заяви, че най-важното в нейната работа са резултатите. Тя обобщи, че комисията е постигнала договореност за 5 исторически личности. Според България те са малко, според Северна Македония това е голяма крачка. Захариева изтъкна, че по-големият проблем е, че няма развитие в Северна Македония дори за тези 5 исторически личности.
"Тези личности не са обявени публично към настоящия момент, не намират договореностите отражение в учебниците, в музейните експонати. Единствената цел е премахване на езика на омразата. Няма как да се постигне това. 25 да са личностите, те остават на хартия, в някаква договорка на комисията", заяви Захариева.
Тя отрече обвиненията, че България отказва да признае реалността. И изтъкна, че реалността е призната още в момента, в който България първа е признала Македония като държава. Захариева обаче заяви, че непризнаването на историческата истина от страна на Скопие има отражение върху реалността.
"Непризнаването на историческата истина има сериозни отражения в реалността, изразяващи се в малцинствени претенции. Това е една от много важните червени линии", каза Захариева.
И допълни, че България не може да си затваря очите и да се прави, че няма проблеми.
На снощната среща в Берлин се е постигнало съгласие да се изработи план за изпълнение на договора.
"Ясно деклариране в преговорната рамка, че няма да се подкрепят малцинствени претенции от страна на държавните институции на Северна Македония. България настоява да няма подкрепа на национално ниво чрез нейните институции. Моблизирали сме целия си ресурс, за да намерим необходимите механизми, но и да получим гаранциите за изпълнението", каза Захариева и допълни:
"Позицията и на премиера, и на правителството е много ясна. Ние сме доброжелателни, но не можем да правим комромиси, които ще продължат да водят до антибългарска кампания. Не можем да приемем в ЕС и е трудно за целия ЕС да имаме отворени въпроси. Имаме такива примери в ЕС, не са приятни. Имаме все още шанс да постигнем съгласие по преговорната рамка, не е много времето. Германското председателство е ангажирано. Европейските държави са изправени пред много предизвикателства. Ще бъде най-вече във вреда на Скопие да изпусне този прозорец. Не всички държави са чак толкова ентусиазирани (като Германия - б.р.) по отношение на разширяването."
Захариева заяви, че никой няма право да определя на един гражданин как да се самоопределя.
"Същото обаче важи и за българските граждани. Няма как някой да принуди българските граждани да смятат, че този език (македонския - б.р.) е различен от нашия. Затова бяхме намерили формулата. Имаме пробив, отново благодаря на германското председателство, но все още не сме там, че да кажем да", каза Захариева.
"Няколко възможности"
България опитва едновременно да реши двустранния си въпрос със Северна Македония в диалог с нея и да преговаря с европейски страни за добавяне на спорните моменти в преговорната рамка, която обаче може да бъде утвърдена и на по-късен етап (след 10 ноември), на първата междуправителствена конференция.
"Работим с германското председателство за изисквания на България в преговорната рамка - това включва план за изпълнение на договора включително чрез историческата комисия и ангажимент към Северна Македония, че няма да има подкрепа на национално ниво от държавни институции за малцинствени претенции."
Още от България
Слънчево и малко по-топло
Атмосферното налягане още ще се повиши и ще бъде значително по-високо от средното за месеца.
Лъчезар Борисов: България може да привлече чужди инвеститори от автомобилния бранш
Част от партиите се страхуват да управляват, защото е необходимо да имаме максимум 3% дефицит
Ураганен вятър преобърна ТИР на подбалканския път при Сливен
Пострада голям супермаркет в града, навесът за колички е бил отнесен