Ваксините срещу COVID-19 вършат работа. И данни от Израел и Шотландия сочат, че освен да защитават ваксинираните, те изглежда водят и до намаляване разпространението на вируса SARS-CoV-2. Ако това положение се запази, хората ще бъдат защитени от тежки разболявания, коронавирусите около нас ще намаляват непрекъснато и наистина ще можем да планираме излизане от пандемията, коментира Люк О'Нийл, професор по биохимия в дъблинския "Тринити колидж".

Трупат се и свидетелства, че след като човек се е заразил, има доста добър шанс да е защитен от повторно заразяване или поне от развиване на тежка форма на заболяването.

В това има смисъл, тъй като на първо място имунната система еволюира.

Милиони години тя е оформена от законите на естествения отбор. След като човек се разболее или ваксинира, лимфоцитите, известни като B-клетки и Т-клетки, продължават да носят "паметта" за срещата с коронавируса. Когато има ново заразяване, те се "събуждат" и елиминират инфекцията така, че често човек дори не се чувства зле.

Но в имунологията важният въпрос е колко дълго ще се запази защитата.

Търсенето на отговора върви в няколко посоки, но две се очертават като водещи.

Първата е съвсем логичното събиране на информация конкретно за имунната защита срещу причинителя на COVID-19. Но времевият отрязък все още не е достатъчно дълъг и базата за данните не е достатъчно масова, за да има убедителен отговор. Все пак е известно, че у хора, които са се заразили по естествен път миналото лято (тогава още нямаше ваксини) поне 8 месеца по-късно има изобилие от клетки, които разпознават и атакуват патогена, както и такива, които са готови да произведат антитела срещу него. Т.е. малка част от преболедувалите е вероятно да се зарази повторно.

Втората посока е да се правят аналогии с последиците от сходни коронавируси. И тук данните са по-скоро оптимистични - имунитетът срещу регистрираният през 2003 г. коронавирус на ТОРС (SARS-CoV) се запазва до 17 години, а може би и повече.
Има няколко променливи - от типа на патогена, който те заразява, през това колко тежко преминава заболяването в началото до цялостното здравословно състояние или възраст. Затова и прогнозирането какво може да се случи с COVID-19 не е лесно, обяснява Люк О'Нийл за изданието Сonversation.

Но можем да направим сравнение и за известното ни досега с две болести, за които имам много информация и за които имаме ваксини - грип и дребна шарка.

На какво ще прилича в бъдеще COVID-19?

Дребната шарка е доста по-стабилен вирус от SARS-CoV-2 - не мутира и не се променя толкова. Той също така предизвиква силна имунна реакция и поради това имунитетът обикновено се задържа много дълго - било след заразяване, било след ваксиниране. Поне едно проучване твърди, че антителата срещу дребна шарка се запазват цял живот.

Грипът е нещо различно - вирусът лесно се променя. А това означава, че трябва непрекъснато да се ваксинираме срещу него, тъй като старите ваксини може да не ни предпазят от новия му вариант. В този смисъл стабилността на вируса е определяща колко се задържа защитата.

COVID-19 изглежда е някъде между дребната шарка и грипа. Не е толкова стабилен, колкото първия, и не се променя чак толкова често, колкото втория вирус. Затова можем да очакваме имунитетът срещу коронавируса да се задържи дълго, но не и толкова, колкото срещу дребната шарка. И вероятно ще трябва да се ваксинираме срещу нови варианти, както го правим срещу грипа.

Известно ни е, че повърхността на SARS-CoV-2 е една и съща и "шиповите" протеини, го покриват общо взето еднакво. Антителата за дребна шарка, които имат същия тип повърхност, се запазват за цял живот. В тази ситуация макрофагите (тип бели кръвни телца, които обвиват и поглъщат патогените) вероятно по-добре ще се справят с опакован с антитела вирус. Ако протеинът по "шиповете" на SARS-CoV-2 мутира и антителата няма да могат да се прилепват добре към него, си струва да се поставя подсилваща (бустерна) доза от ваксината срещу новия "шипов" протеин. В момента това се и планира.

Ако антителата не сработят срещу вариантите, Т-клетките може да го направят. Това може да означава, че изобщо няма нужда от допълващо ваксиниране и ще имаме защита срещу множество варианти на коронавируса за цял живот. И дори имунният отговор да е по-слаб срещу новите варианти, вероятно все пак ще сме защитени от развиване на тежка форма на заболяването.

Важен аспект от естественото заразяване е колко силен е този имунен отговор. Вирусът на обикновената настинка често предизвиква само лека реакция в горните диахтелни пътища - понеже е вирус, който се ограничава до носа, не е кой знае каква заплаха. Т.е. изобщо не задължително да се предизвиква имунен отговор, нямаме ситуация, която да събуди паметта на В и Т клетките.

Война или сражение

Ако грипът предизвиква тежка битка на тялото - такава, че имунната система никога не я забравя - то настинката е нещо като кратко сражение, което скоро се забравя. Средно голямо количество от SARS-CoV-2 вероятно има същия ефект. Ако сте го препобедували по-тежко, може и да сте по-защитен от повторно инфектиране. Но ако сте го прекарали със средна тежест или дори без симптоми, има риск от повторно заразяване.

Тук идва силната страна на ваксините. Обикновено те предизвикват много по-силен имунен отговор, отколкото естественото заразяване. Причината е, че естественият имунен отговор не е добре инструктран при срещата с патогени, много от които имат - отново благодарение на еволюцията - свои начини да "хитруват" и да изключват този отговор.

Вируси, носители на протеини, ограничаващи имунитета, е по-вероятно до оцеляват. Това може да е особено важно в случая със SARS-CoV-2, разполагащ с няколко начина да предизвиква такова ограничение. Ваксините съдържат само една част от вируса - например "шипов" протеин - или цял неактивиран вирус, те не ограничават имунитета и това е причината да се случва силен имунен отговор. За ваксината на Moderna, например, е регистрирано, че предизвиква по-силнен отговор чрез антитела, отколкото е ефектът от естественото заразяване.

Днес сме убедени, че заразяването със SARS-CoV-2 е много вероятно да създава някаква защита срещу повторно заразяване. Но понеже виждаме нови варианти, разумно е да се подготвим за подсилващи дози с нови ваксини за онези хора, които са податливи на заплахата. Това не е окончателно заключение - в следващите месеци ще се разбере дали такива бустерни ваксини са необхоими.

Иначе казано, скоро ще разберем къде е разположен COVID-19 като имунна защита - по-близо до грипа или до дребната шарка, заключава проф. О'Нийл.

https://www.dnevnik.bg