Най-добрият прием на витамини е с естествените храни, тъй като усвояването на витамините и микроелементите чрез храненето няма нищо общо с усвояване чрез таблетна форма, обяснява водещият клиничен имунолог и диетолог. доц. Снежина Михайлова.

Не е безобидна безразборната употреба на имуностимуланти, те отключват автоимунни заболявания, опасни както самия вирус, предупреди доц. Михайлова, която бе гост в предаването "Чети етикета" по бТВ.

Автоимунните заболявания могат да се отключат не толкова от прием на витамини, колкото от прием на имуностимулатори. Витамин Д също спада към групата на имуномодилаторите.  Тя допълни обаче, че когато храненето не е пълноценно и разнообразно или се съмняваме в качеството на храните, е нужен допълнителен прием на витамини под формата на таблетки като профилактика на някои заболявания или превенция през есенно-зимния сезон.

Доц. Михайлова коментира и мнение на зрител, който призова: "Никакви имуностимулатори, само хубави пробиотици! 90 процента от имунните клетки са в червата, приемайте пробиотици. Здрав корем - здраво тяло!"  

"Нещата изглеждат прости, за да сме здрави. Подкрепяйте физиологичните механизми на тялото си за добро здраве и силна имунна система. Спазвайте четирите Д-та: Движение, Диета, Добро настроение, Достатъчно сън", съветва доц. Михайлова. "Да, това са неща с доказан имуностимулиращ ефект. Аз залагам на тези фактори", категорична е имуноложката.

Тя разкри и как се е справило семейството й, което се е сблъскало с Ковид -19. "Коронавирусът влезе в нашето семейство като "троянски кон" - ние със съпруга ми сме лекари, работим в ковид среда. Не бяхме подготвени за този сблъсък Вирусът дойде от детето от училището. Както при всички деца, при него протече сравнително благоприятно. Много важно обаче беше да съхраним останалите членове на семейството, спазвайки всички правила, които са добре известни - дистанция, маски, изолация, което мога да кажа със сигурност, че работи, когато се спазва стриктно и съвестно."

На въпрос изграждаме ли антитела и има ли кръвна група, която е по-рискова или по-защитена, доц. Михайлова отговори: "Антитела категорично се изграждат. Това трябва да бъде ясно за всички хора. Засега от наблюденията изводът е, че със сигурност за 7-8 месеца има антитела. Те обаче леко и плавно намаляват с времето, което е напълно нормално и това става с всяка инфекция. Инфекцията не може да ни повтори в рамките на повече от половин година. След прекаран вирус остават клетки на паметта, те са още по-важни, защото при втори сблъсък с инфекцията биха допринесли за повишаване на количеството антитела. Това е така наречената имунологична памет. Не мога да кажа обаче доколко време те ще продължат."

По думите й, в научни публикации вече се установиха няколко гена след скринингови проучвания. Има няколко генетични варианти, които предопределят по-тежкото протичане на инфекцията. Това са генетични варианти на рецепторите на имунната система. При кръвна група "0" рискът е по-малък. Но това не трябва да се абсолютизира, категорична е имуноложката