Индустриалният капитал: България върви по пътя на Франция, но 690 евро е много за МРЗ

„Три години договаряме формулата на минималната работна заплата. Това, което искат синдикатите, е по стария механизъм, който бе замразен. Сега и двете страни направиха компромиси. Механизмът е договорен. Числото 690 е извън този механизъм“, заяви изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Добрин Иванов в предаването „Денят на живо“ по Нова нюз.

Протестите във Франция и в други европейски държави са симптом и проявление на един проблем в западното общество, който се нарича живот назаем. Франция от 50 години има бюджетни дефицити. По-голямата част от публичните разходи на страната са за социални плащания, което лишава държавата от фискално пространство.

„Към настоящия момент ние сме в по-добра позиция от Франция“, обобщи Иванов.

Франция е пример за социална държава, но през последните години освен натрупания дълг сериозна тежест за нея са и лихвите по него. Кредиторите все по-малко вярват на френското правителство, тъй като то не успява да осъществи обещаните реформи.

„Над 90 млрд. евро са плащанията за лихви и те растат. Това са суми, които вече са непосилни и за Франция, въпреки че е голяма икономика“, обясни изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България.

По думите му разходите за войната все по-трудно могат да бъдат оправдани. Ако тази ситуация продължи, Франция ще трябва или да съкрати социалните разходи, или да увеличи данъците.

Иванов направи паралел между ситуацията във Франция и България, като предупреди, че страната ни върви по същия път. Според него България може по-бързо да загуби доверието на кредиторите, тъй като икономиката ѝ е по-малка.

„Проблемът е дълго отлагани във времето структурни реформи. България има шанса да поправи това със следващите бюджети. Това, което бе представено в Бюджет 2026, не е достатъчно смело по отношение на структурните реформи и консолидирането. Мярката по отношение на бюджетния дефицит е похвална, но недостатъчна“, обясни Добрин Иванов.