По сигнал на заместник-министъра на правосъдието Инспекторатът към ВСС извърши проверка в Софийския градски съд по образуването, движението и приключването на производствата по чл. 536, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, вр. с чл. 19, ал. 6 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Това съобщиха от Инспектората към Висшия съдебен съдвет. При проверката е анализирана и обобщена практиката, установена с крайните съдебни актове по тези дела. Проучването показа, че в дейността на окръжните и на апелативните съдилища (в работата на последните с неподлежащи на обжалване съдебни актове) е формирана противоречива съдебна практика. Противоречията са обусловени от различното разбиране за кръга от предпоставки, които съдилищата изследват и преценяват при разглеждане на делата, за да постановят спиране на регистърните производства или да оставят исканията без уважение.

Част от съдебните състави приемат, че според чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК охранителното производство се спира, когато има дело относно правоотношение, което е условие за издаване на искания акт или е предмет на установяване с този акт. В този случай съдът дължи извършване на преценка единствено относно наличието на обвързващи за издаването на охранителния акт последици от резултата от спорното правоотношение, т. е. доколко последиците от него обуславят издаването, респективно отказа за издаване на искания охранителен акт. Съображенията им са, че законодателят е ограничил тази преценка само до формалното наличие на такава обвързаност. Приемат, че според цитираната норма самото завеждане на обуславящото дело е достатъчно основание за спиране на охранителното (регистърно) производство от съда и в това производство съдът не може да предрешава хода на исковото производство. Считат, че допустимостта на исковото производство е ирелевантна за производството по чл. 536, ал. 1, т. 1 ГПК и не може да бъде преценявана от съда, сезиран с искане за спиране. Преценката на допустимостта е в правомощията на съда, пред когото е висящо исковото производство, а всички останали съдилища следва да зачетат неговото решение. Друга част от съставите, за да обосноват крайните си изводи, са изследвали въпроса за правния интерес в охранителното производство, предпоставен от активната легитимация на молителя да предяви иск. Съставите приемат, че охранителното производство може да бъде спряно само след преценка на допустимостта на предявения иск, тоест съдът, сезиран с искане за спиране на охранителното производство трябва да преценява допустимостта на исковото производство.

Изследването на проблемите при проверката сочи, че като цяло в апелативните съдилища до 2020 г. практиката константно е обединена около първото становище. Впоследствие една част от съдебните състави в Софийския апелативен съд изоставят това разбиране, разширявайки кръга от условия, които изследват, включвайки правния интерес от обжалване на процедурата по вписване и характера на правоотношенията, последица от които са подлежащите на вписване обстоятелства по реда на регистърното производство.

Въз основа на обобщенията от проверката ИВСС изготви сигнал до председателя на Върховния касационен съд с предложение да бъде потърсено решение чрез уеднаквяване на практиката по тълкувателен път, а в случай, че въпросът не бъде приет за тълкуване, ВКС да упражни правомощията си по чл. 124 от Конституцията на РБ за точното и еднакво прилагане на закона.