. През 17-те години, в които управлява Турция, член на НАТО, президентът Реджеп Тайип Ердоган рядко е пропускал възможността крадешком да превърне светското, прозападното в идеята на Мустафа Кемал Ататюрк в нелегална държава, враждебна на западните интереси. Сега той иска да трансформира страната в нелоялна държава с ядрени оръжия, пише един от водещите турски журналисти Бурак Бекдил в статия за института „Гейтстоун“.

Агенция „Фокус“ представя превод на материала с уточнението, че той отразява единствено позицията на автора.

„Те казват, че не можем да имаме ядрени ракети, въпреки че някои разполагат с такива. Това не мога да приема", каза Ердоган в реч на 4 септември, като същевременно тактично „забрави“, че Турция е подписала Договора за неразпространение на ядреното оръжие (ДНЯО) През 1980 г. С други думи, избраният лидер на Турция публично декларира, че възнамерява да наруши международен договор, подписан от неговата страна. Турция също е подписала Договора за всеобхватна забрана на ядрени изпитания от 1996 г., който изключва каквито и да било ядрени тестове, независимо от целите.
В продължение на няколко десетилетия Турция, като непоколебим съюзник в НАТО, се разглеждаше като надежден пазител на част от американския ядрен арсенал. В началото на 60-те години на миналия век САЩ започнаха да съхраняват ядрени бойни глави в четирите основни въздушни бази на турските военни (Анкара - Мюртед, Малатия - Ерхач, Ескишехир и Белъкесир). Ако им беше наредено, пилотите на турските военновъздушни сили можеха да удрят определените цели в страните от Организацията на Варшавския договор.
Ескадрили реактивни самолети, предназначени за носенето на ядрени бомби, има във всяка авиобаза (първо F-100, след това F-104 и накрая от F-4). Във всяка база се помещаваше и малко американско военно поделение, отговарящо за ядрените складове. В допълнение, такива оръжия имаше и в базата „Инджирлик“ в Южна Турция, които да са на разположение на американските военни. „Така Турция изигра значителна роля за сдържането от страна на НАТО в годините на Студената война", каза Юсуф Канли, виден колумнист и председател на базирания в Анкара мозъчен тръст Sigma Turkey, в интервю на 9 септември.
След края на Студената война ядрените оръжия на турска земя (в четирите авиобази, с изключение на „Инджирлик“) постепенно бяха премахнати. Понастоящем ядрените бойни глави в „Инджирлик“ все още остават на разположение на американските военни съгласно специален американско-турски договор. Този договор определя Турция като „домакин“ на ядрените оръжия на САЩ. Според протокола за използване обаче, както Вашингтон, така и Анкара трябва да дадат съгласие за каквото и да е употреба на снарядите, разположени в базата.
Всъщност това не е първият път, в който Ердоган изразява желание да превърне Турция в ядрено въоръжена държава. Още през 2008 г. - когато наивни западни държавници и интелектуалци вярваха, че той е реформатор-демократ, Ердоган каза: „Страните, които се противопоставят на притежаването на ядрените оръжия от Иран, не трябва да разполагат с такива“. Въпреки използването на определението „множество страни", Ердоган очевидно сочеше с пръст страната, която мрази най-много: Израел, а не САЩ.
В реч от 2010 г. Ердоган определи Израел като „основната заплаха за мира" в Близкия изток. В тази реч той повтори скептицизма си по отношение на това дали Иран възнамерява да използва ядрената си програма за създаване на ядрени оръжия и отбеляза, че няма такава несигурност по отношение на арсенала на Израел.
Ако Турция открито или скрито стартира програма за ядрени оръжия - както очевидно желае Ердоган - този ход може да има ефект домино върху региона. Регионалните противници на Турция биха се разтревожили, а Саудитска Арабия, Египет, Сирия и Гърция може да се изкушат да започнат свои собствени програми за ядрено оръжие. Затова Ердоган не трябва да има право да притежава ядрено оръжие.

*Бурак Бекдил, един от водещите журналисти в Турция, наскоро е уволнен от един от водещите вестници в страната след 29 години служба. Сътрудник на Форума за Близкия Изток.